Кари е един от малките герои, родена преждевременно, но с много сила за живот и прекрасна усмивка, която винаги играе по личицето ѝ.
Кари е и едно от децата, чиято терапия в Карин дом е възможна благодарение на Детския фонд, който се случва с подкрепата на много дарители – индивидуални и корпоративни, както и регулярните ни кампании – Коледна и Мартеничкова.
Историята на Карина ще ви разкаже нейната майка, която помолихме да сподели изминатия път и успехите на Карина, която за наша огромна радост направи своите първи крачки на 2 години и 11 месеца в Карин дом и каза първата си думичка тук.
Това е една истинска история, която се надяваме да помогне на всеки родител, изправен пред битката за здравето на своето дете – да му даде сила, надежда и вяра, че ще срещне хората, които могат да му помогнат в точния момент и на точното място. Въпреки че майката на Карина е лекар по професия, тя самата се сблъсква с „най-големия бич“ за родителите – поднасянето на информацията от самото начало още в болницата.
“ … сред всички машинни звуци, диагнози и прогнози ние научихме един прост, но ценен урок: думите тежат, понякога повече от диагнозата. Затова благата дума е живот, а студената – тишина, която убива надежда.
Тези първите думи в родилния дом, Симона Петкова никога не може да забрави и въпреки успехите на нейното малко момиченце, спечелените битки и опроверганите диагнози, все още чува в сърцето си. И това, което всеки ден се опитва да промени в работата си като лекар в Спешна помощ е да бъде преди всичко човек.
Здравейте!
Казвам се Симона Петкова и съм майка на две прекрасни момичета, еднояйчни близначки – Карина и София, родени на 20.11.2021г.
Карина дойде на този свят първа – дете с неизмерима сила, с нестихваща воля и желание за живот, с непреборим инат и озаряваща всичко наоколо усмивка. Родена в 32г.с, едва 1.160кг/39см, впуснала се в битка от първа глътка въздух, неспираща и до днес. Смел войн с желязна войска зад гърба си. Герой, пред който всеки трябва да се преклони. Боец – преборил се за всеки свой ден, за да остане тук независимо от прогнозите.
Само няколко часа след раждането ни съобщиха, че се нуждае от спешна операция. Казахa ни, че шансът да оцелее е под 1%. Толкова малък, че лекарите не вярваха, че ще издържи дори транспортирането. Роди се с атрезия на хранопровод и атрезия на тънко черво. Диагнози, които преобърнаха света ни. Помня как тичахме след линейката – без да усещаме земята под краката си, без да знаем дали ще стигнем навреме .. дали тя изобщо ще стигне. Сърцата ни туптяха по-силно от сирените. Последваха поредица от операции, усложнения, реанимация, кувьоз. Месеци, в които единствената ни утеха беше да чакаме телефонните обаждания в уречения час – да се надяваме на чудо, а да чуваме едни и същи думи: ,,много е зле“.
Три пъти ни викаха да се сбогуваме. Три пъти пътувахме към нея със свити сърца с мисълта, че я виждаме за последно. А тя.. тя всеки път ни посрещаше от „стъклената кутия“ с онази нейна крехка, но непоколебима усмивка, сякаш ни прошепваше: „Ей, аз съм тук. Не се отказвайте от мен.“ Тази кутия, която разделяше майка и дете. Не можех да я докосна, не можех да я прегърна. Само гледах мъничкото ѝ лице, обвито в тръбички, и стисках ръце, за да не рухна пред нея.
Имаше моменти, когато ме поставяха пред нечовешки избор – да се откажа, за да „улесня“ живота си. Но как една майка би могла да се откаже от детето си? Как щях да се погледна, какво щях да обясня на сестра ѝ, какво щеше да стане с Карина? Радвам се, че получих подкрепата на любящия си съпруг и всеотдайните ми родители, които и за миг не се поколебаха и не спряха да вярват в Кари.
Малката Карина – нашият „Железен войник“, „Мишле с лъвско сърце“- прекара първите си 7 месеца далеч от дома, далеч от сестричката си, от прегръдките ни, от топлината, майчината ласка, която всяко бебе заслужава.
Когато най-сетне се прибрахме всички заедно, започна нова битка – тази за килограмите. Гастростомата ѝ създаваше неописуема болка. Никога няма да забравя погледа ѝ, когато я виждах как стиска юмручето си, захапва го, удря главичката си и търси погледа ми, умоляващ за помощ. И въпреки всичко – отново намираше сили да се усмихне и да продължи напред.
Започнахме рехабилитации, упражнения, ежедневно старание и надежда. На 10 месеца тя вече сядаше, обръщаше се и опитваше да застава на четири опори. Всичко това изискваше огромни усилия и болки в коремната област.
Храненето оставаше най-голямото ни изпитание. Предлагахме мляко, вода, пюрета през устата по съвет на лекарите, с цел детето да свикне с вкусове и да стимулираме храненето за предстоящата операция. Много често обаче, Кари се задавяше. След като достигнахме нужното тегло, дойде момента за операция. Тогава всъщност се установи, че горният сегмент на хранопровода е прекалено тесен – „колкото зъбец на вилица”. Това накара Кари категорично да откаже прием през устата. Последваха дилатации, системи, сонда, безсилие..
Година и половина живот между болници, специалисти, търсене на отговори. Но винаги един и същ съвет: „търпение”. Времето минаваше, а развитията – закъсняваха. Понякога се чувствахме, сякаш търсим светлина в тунел без край.
Въпреки трудностите и тежките думи, никога няма да забравим онези, които останаха до Карина и се бориха заедно с нея. В Пирогов д-р Цветко Георгиев направи невъзможното, за да коригира аномалията ѝ. Доцент д-р Иван Янков от Пловдив продължава и до днес да я следи с внимание и грижа. А тук, в Добрич, д-р Снежана Александрова и д-р Мирена Николова бяха първите, които я прегърнаха с професионализма и човечността си. И екипът на Детска реанимация в Пирогов… те дадоха на нашето момиченце шанс, който никой не смяташе за възможен.
На всички тях – благодарим, че сте част от нейния живот, че вярвахте в нея, когато светът ни се разпадаше.
След изписването, детето започна активна работа с хранителен терапевт –логопед и рехабилитатор. Теглото на Карина се движеше в порядък 7-8кг. Това затрудняваше както рехабилитацията ѝ, така и работата със специалисти. Забави се двигателното и нервно-психическото развитие.
Чувствахме, че се въртим в омагьосан кръг. Докато един ден чрез родители като нас, споделящи опита си в социалните мрежи разбрахме за Карин дом.
Подадох заявка за седмична интензивна терапия без да знам какво да очаквам. Когато пристигнахме, сякаш около нас света се промени. Топлина. Уют. Усмивки. Хора, които не просто работят, а истински ги е грижа. Тогава в мен се породиха вяра и искрена надежда, че тук ще постигнем всичко за което мечтаем с Кари. Да проходи, да се храни, да говори… да живее така както заслужава, заедно със своята сестричка.
Тогава в Карин дом се запознахме с Диди Георгиева (рехабилитатор) и Николета Йончева (логопед). Две прекрасни дами, които с добротата си, професионализма и вярата си промениха живота на дъщеря ни. Само след два дни интензивна терапия Кари придоби увереност и направи първите си крачки. Първи истински крачки – несигурни, малки, но нейни. Сълзите ми бяха като онези от първия й ден, но този път от щастие.
Ники ѝ помогна да опитва плодове, да играе с храната, да не се страхува. До края на седмицата вече я чух да казва думичката „КРАЙ“. Но за нас това не беше край, а ново начало. Тези дни прекарани в Карин дом бяха като да видим детето си да се ражда отново – по-смело, по-живо, по-усмихнато. Бях сигурна, че това е нашето място и там ще постигне големи успехи. Благодарна съм, че повярваха в нея и ни дадоха шанс да продължи терапията си.
Оттогава Карина разцъфтя – любопитна, енергична, тича, играе със сестричката си, опитва нови вкусове, учи нови неща с блеснали очи. Обожава пъзели, криеница и гоненица.
Днес мечтаем да я чуем да говори, да се храни с удоволствие, да изживее детството си така, както заслужава – с любов, смях и светлина. Мечтаем да живее пълноценно и да расте заедно със сестра си. Всичко лошо, което преживя, нека остане дълбоко скрито само в нашите сърца като родители.
В Карин дом заедно с Рали
Истината е, пътят пред нас е дълъг и Кари има още много какво да ни покаже. Вярвам от цялото си сърце, че нашето смело момиче ще постигне всичко, за което се борим заедно. Защото Карина не е просто дете с трудно начало. Тя е битка. Тя е урок. Тя е чудо, което оцеля въпреки всичко. Нашето чудо. Защото в това мъничко момиче живее най-голямата сила, която познавам: силата да останеш, когато всички ти казват, че няма шанс.
А на всички медицински и немедицински специалисти бих казала, че сред всички машинни звуци, диагнози и прогнози ние научихме един прост, но ценен урок: думите тежат, понякога повече от диагнозата. Затова благата дума е живот, а студената – тишина, която убива надежда.
Подкрепете Детския фонд за терапия на деца в Карин дом чрез дарение по сметка: BG88STSA93001527462744
Заедно можем да постигнем повече спечелени битки и сбъднати мечти!
Пожелаваме на това прекрасно семейство да сбъдне още много мечти, а на Карина и София прекрасно детство и много споделени игри.
