С малки стъпки към големи победи: Историята на едно смело момче със синдром на Даун
Зад всяка поставена диагноза стои страхът от непознатото, но и истинска човешка история. История, като тази на Ивчо, разказана от колегата Евгения Мишева, психолог в Карин дом.
„Често мисля, че не ме разбира“, „Защо се различава толкова от другите?“, “Защо поведението му е толкова предизвикателно?”, “Защо избра нас за негови родители?”
Tези въпроси често отекват в съзнанието на родителите, когато се сблъскат с диагнозата Синдром на Даун. Следват безсънни нощи, тревоги, безброй въпроси и търсене на отговори. А понякога, в това търсене, родителите се чувстват изгубени, сякаш се лутат в лабиринт без изход.
Представете си, че сте на 5 години и светът около вас е пълен с неразбираеми правила и очаквания. Как бихте се чувствали, ако думите ви не достигат до другите, ако опитите ви за общуване остават неразбрани? От какво бихте се страхували?
Първоначално, родителите на Ивчо се страхуват от неизвестното, от това какво бъдеще очаква детето им. Но, въпреки ежедневните предизвикателства, те не проявяват слабост и не се отказват в нито един момент. Така семейството подава заявка за консултация със специалистите от Ранна интервенция в Карин дом.
Консултантите започват работа с детето и семейството му едва месец след неговото раждане през 2020 година, като подкрепят детето и родителите. Обсъждат възможностите за подкрепа и стимулиране на развитието на детето. Дават насоки на близките и подкрепят семейството в неговият дом. След като приключва програмата по ранна интервенция, детето започва да посещава терапевтични сесии в Карин дом. С помощта на специалистите – психолог и рехабилитатор, с всеки изминал ден Ивчо прави малки, но уверени и значими крачки в цялостното си развитие.
Днес, Ивчо е на 5 години. Очарователно момче с лъчезарна усмивка и дълбок проницателен поглед. Често в ежедневието си той се нуждае от специален подход, от търпение и от разбиране, от ясни правила, от поставяне и отстояване на граници. Терапевтичните сесии с детето включват игри и задачи, които стимулират неговите сетива и му помагат да подобри концентрацията си, да се научи да изразява своите нужди и емоции, да подобри моторните си умения. В ежедневието си той се придвижва самостоятелно и се ориентира в пространството.
Походката му все още е леко нестабилна. Качва се и слиза по стъпалата в Карин дом, придържайки се с едната ръка за парапета. Тича бързо. По време на сесиите не винаги завършва задачите си докрай, по-бавно усвоява нови умения и има затруднения в общуването. Наблюдава се колебание в поведението му. Но въпреки трудностите и огромните усилия, които полага, за да има напредък, той е много усмихнат, любознателен, обича игрите и има силно развито чувство за емпатия.
С времето Ивчо започна да се променя. Той се научи да казва първи думички, да работи по-концентрирано по време на сесиите, да играе с други деца в детската градина, да споделя емоции. Той започна да се усмихва по-често, да се радва на малките неща и да се чувства по-уверен.
Родителите на Ивчо приемат насоките, които ние специалистите им даваме, след всяка терапевтична сесия, участват активно в терапевтичният процес и правят опити да пренасят придобитият опит в своят дом. Малко по малко, те се учат да разбират по-добре детето си, да разпознават емоциите му, да разбират нуждите му и да реагират по подходящ начин на предизвикателното му поведение. Вече знаят, че е необходимо да бъдат търпеливи, да го насърчават и да празнуват всяка малка победа.
Пътят на Ивчо не е лесен, но той е изпълнен с надежда и с любов. Той е доказателство, че всяко дете, независимо от своите предизвикателства, може да постигне много, ако получи подходящата подкрепа и ако му бъде предоставена възможност.
Историята на Ивчо е история за силата на любовта, за търпението и за вярата в потенциала на всяко дете. Тя е напомняне, че всяка малка стъпка е голяма победа, че всяко дете е уникално и че всяко дете заслужава да бъде обичано и приемано такова, каквото е. Показва ни колко е важно да подкрепим и детето и неговото семейство възможно най-рано и по възможно най-добрият начин.
Синдромът на Даун не е присъда, а предизвикателство. С правилната подкрепа и любов, децата със синдром на Даун, могат да водят пълноценен и щастлив живот.
Автор: Евгения Мишева, психолог в Карин дом
Жени е част от екипа на Карин дом от 9 години. Работата ѝ е насочена към психологичното консултиране на деца със специални образователни потребности в ранна детска възраст (от 2 до 7 г.). Провежда индивидуална и групова терапия, като прилага семейно-ориентиран подход. През 2023 година създава първата група за семейно-медиирана интервенция „Слънце“ за деца със специални образователни потребности и специфични синдроми. Целта на групата е да се разшири обхвата на услугите на Карин дом, предлагащи семеен подход и включване на родителите. Групата предлага възможност на родителите да придобият опит, който да пренесат в своя дом и по този начин да надграждат уменията си.
