Участие в проект Да превърнем думите в действия

Д О К Л А Д

На Денница Георгиева – родител от Карин дом

За участието в проект „Да превърнем думите в действия“

Работната група по проекта „Да превърнем думите в действия” се събра за първи път на 24.11.2011 г. в Лондон под ръководството на Баронеса Холинс.  Срещата се проведе в Парламента и на нея присъстваха всички 10 члена (Проф.Баронеса Шийла Холинс – председател, д-р Елена Шевкун – представител на Световната здравна организация – Европа,  д-р Дейвид Тауъл – домакин на срещата, д-р Апостол Апостолов – представител на Карин дом, партньор по проекта от българска страна, Мелита Мърко – координатор по проекта, довел до създаването на Декларацията, Инес Булич – регионален мениджър в Европейска мрежа за независим живот, Петра Качиркова – представител на Лумос Чехия – по заместване в комисията, Лор Требо – координатор от самото начало на проекта, Джорджет Мълхеър – председател на фондация Лумос и аз – като представител на родителската общност), с изключение на представителя на Сърбия. Освен тях присъстваха още: Гулнара Бурханова – координатор, който ще поеме функциите на досегашния координатор на проекта, Нолън Куигли – наблюдаващ развитието на проекта и д-р Роджър Банкс – външен оценител.

Работата на комисията премина в изключително разчупен вид, като първоначалното представяне изискваше групиране по двойки и кратка презентация на партньора в двойката, а след това бяха сформирани 3 работни групи: първата, в която попаднах аз, Джорджет Мълхеър, Петра Качиркова, Гулнара Бурханова и Дейвид Тауъл се фокусира върху ролята на децата в проекта и подпомагането за изграждане на децата и младежите като самозастъпници. Изясниха се понятия като самозастъпници, обсъдиха се проблемите и препятствията при подготовката на децата за самозастъпници  – при положение, че няма традиция в тази сфера, както от българска страна, така и от страна на Сърбия и Чехия, които са във вниманието по проекта. Моето мнение, което изказах и тогава, е, че това е дълъг процес, който ще надхвърли времето, определено за завършване на проекта „Да превърнем думите в действия”. Освен това особеностите на някои деца – например с аутизъм – биха затруднили тяхното присъствие в групи.  Бяха обсъдени и конкретните начини за подготовка на децата – ролята на родителите и на специалисти – психолози и други, които да подпомогнат работата на родителя в тази насока.

За изграждането на самозастъпници сред деца от институциите говори Петра Качиркова и за деликатността, с която трябва да се подходи към тези деца, за да не им се нанесе морална вреда. Резултатите от групата на тези деца ще бъде сравнявана с резултатите от групата на деца от институции без увреждания, за по-качествен анализ.

Втората работна група включваше д-р Елена Шевкун, д-р Апостол Апостолов, Мелита Мърко и Инес Булич, както и проф. баронеса Холинс. Тази група обсъди конкретните действия по изпълнение на проекта.

Третата група, състояща се от Лор Требо, д-р Роджър Банкс и Нолън Куигли, разискваха начините за оценка на изпълнението на проекта. Мненията на всеки един бяха записани, направени бяха обобщения и подробностите предстои да бъдат публикувани в сайта на фондация Лумос (вероятно) или пратени по имейл.

Освен това беше обсъден въпросът с националните координатори, привличане на допълнителни специалисти, осъвременяване на бюджета по проекта. Някои от членовете на комисията си тръгнаха с повече въпроси отколкото в началото. Все още как ще протече самото изпълнение на проекта като ясна визия остава загадка, вероятно до момента на избиране на координатор.

В крайна сметка това, което е важно според мен е:

1. Декларацията за децата и младежите с умствени увреждания и техните семейства, която е резултат от проекта на Световната здравна организация – Европа „По-добро здраве, по-добър живот” и попълва пропуските на трите конвенции (за правата на детето, за правата на хората с увреждания и за правата на човека) е подписана от българското правителство.
2. „Да превърнем думите в действия” е проект на фондация Лумос, който се явява продължение на проекта „По-добро здраве, по-добър живот” и дефакто се прдставлява проект по прокарване и прилагане на декларацията, както и на следене за резултатите от прилагането й.

Моята роля на родител ще бъде:

1. Да сведа до знанието на максимално голям брой семейства с деца и младежи с умствени увреждания наличието на такава декларация, правата, която тя дава на целевата група или иначе казано основните 10 приоритета по декларацията.
2. Да подпомогна процеса по изграждане на самозастъпници.

 

Опасения:

До каква степен декларацията ще има сила при отсъствието на ратификация на Конвенцията за правата на хората с увреждания и неприета Конвенция за правата на човека?

 

––
снимката е взета от http://londonphotowalks.com