За контакт с нас
Адрес

Местност Свети Никола

ПК 104, Варна 9010

България

Телефон

052 302518

Рали, моето мъжко момиче

22 март 2016

„За наша радост дъщеря ни е боец сърцето и е здраво, вижда, чува, реагира адекватно, просто има една хромозома в повече…“

МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ

Ралица се роди в прекрасен слънчев ден – 22 май 2015.
Беше топло, всичко изглеждаше чудесно. Влязох без капка страх и притеснение. Родих бързо и лесно второто си дете, едно синьо-червено човече изплака и се почувствах безкрайно щастлива. Тогава настана някаква паника, започнаха да се търсят педиатри, да се влиза и излиза, да се шушука….., но аз нищо не предполагах.

Оставиха ме сама с бебето няколко часа, след това ми я взеха, за да я откарат в болница в гр. Добрич под предлог, че тук няма специалисти, а тя не иска да се храни и е малко по-отпусната. Не се усъмних отново, казах си по-добре детето да е под наблюдение, отколкото тук и се разделихме.

На следващия ден съпругът ми ми съобщи в мрачния коридор на родилното отделение най-ужасяващата за нас присъда. Второто ни дете, дълго чаканото и желано момиченце, е със синдром на Даун! Не знаех как да реагирам, замръзнах, миг след това мислите ми запрепускаха една след друга объркани … Ама как?!? Нали направихме нужните фетални морфологии, нали голям специалист в тази сфера ни убеди че няма предпоставки за Даун, нали всичко беше наред.

Плакахме много, ужасно много. Какво ще става оттук нататък? Детето ни ще живее ли, има ли други увреждания освен генетичното? Бяхме в пълно неведение, никой не дойде да ни обясни нещо. Нито един лекар не се изправи пред нас, за да ни каже какво е Даун, с какво ще се борим и какво да очакваме??

Рали

За наша радост дъщеря ни е боец, сърцето й е здраво, вижда, чува, реагира адекватно, просто има една хромозома в повече. Имаме син на 8 години, той й се радва, играят си и виждам в очите им щастието, че са брат и сестра! Семейството ни е голямо и сплотено, нашата основна опора в трудностите. За приятелите…. сега разбрах колко са, кои са истински, защото ни обичат. Мъжът до мен е прекрасен. Двамата разбрахме, че мъката и болката трябва да бъде споделена, за да не затънем в нея и да не се обезсърчим.

Свързах се с други майки на такива деца. С тяхна помощ и съвети започнах да търся специалисти за Рали. Един ден, докато се разхождахме, се срещнах с Нина Василева, която е детски психолог от Каварна, тя ме насочи към Карин дом Варна. Звъннах, уговорихме час и така се запознахме с нашите „Ангели“ – Владислава Дончева – рехабилитатор и Светлана Ангелова – логопед. Наричам ги Ангели, защото те наистина помогнаха на Рали. С помощта на съветите им, знанията им в тази област и всеотдайността им, тя се развива както другите деца на такава възраст. Радват й се, поощряват я, гушкат я. Отнасят се мило и разбиращо, човешки. С тяхна помощ и аз осъзнах, че майките трябва да вярват в децата си въпреки всичко, а баща е толкова хубава дума! Дума, означаваща безопасност и сигурност.

Благодаря ви от цялото си сърце! Вие върнахте надеждата и смеха в нашия дом!

Майка на дете с Даун синдром

 

Снимка: aplus.com

Строим новия терапевтичен и образователен комплекс във Варна


Подкрепете ни