Детето ми – как да играя и общувам с него – 10 малки тайни

Стефка Цветанова/психолог и обучител към Фондация Карин Дом
Николета Йончева /логопед и обучител към Фондация Карин Дом

Избрахме тази тема, защото смятаме, че именно играта е най-значимата част в развитието на детето в изключително сензитивния период 1- 4 години. Знаем, че има много изговорено и изписано по темата, но ние , бихме искали да ви споделим 10 малки тайни от нашия личен и професионален  опит. Мили родители, важно е да бъдете активни участници в играта и общуването на вашето дете.

Би било трудно да говорим за играта, ако имаме твърде различна представа за нея. Ето какво имаме предвид под игра в нашата статия.  Играта е ключ към ученето. Децата сякаш са родени с инстинкт как да играят, но този инстинкт както всеки друг трябва да бъде стимулиран, да се развива и обогатява. За съжаление статистически погледнато колкото повече години минават, толкова по-малко време децата получават под формата на игра за сметка на обучението. Всеки от нас, ако се върне в детството си ще си спомни, колко много от времето си прекарвахме в игри на „улицата“ от типа на „Народна топка“, „Пиян морков“, „Стражари и апаши“, „Криеница“ и др, които сами по себе си ни учеха на правила, споделеност, кооперативност, внимание, креативност, социални умения, решаване на проблеми и др. Малко ли Ви се виждат? Нима това не е обучение?

Повечето  родители сигурно си задават въпроси от типа: „Защо моето дете прави това?, „Кога ще започне да забелязва другите деца?“, „Тази игра защо й харесва?“. Отговори на тези въпроси, можем да открием в етапите,  през които преминава играта според възрастта на детето:

• споделянето на вниманието и емоциите са присъщи за децата до около 6 месечна възраст;
• самостоятелната игра с играчка от 6 месеца до 1 година се появява;
• следва споделена игра с възрастен – Тази игра се развива и обогатява във времето;
• паралелната игра се появява около 2,5 – 3 години – децата играят в едно общо пространство, но всяко играе самостоятелно;
• етапа на съвместната игра, игрите с редуване и правила, които се обогатяват до училищна възраст и сред това.

Начинът, по който децата искат да играят, често не е начинът, по който родителите искат да играят. Децата обичат да правят едно и също  нещо отново и отново.  Така се уча, така практикуват дадено умение, докато не го разберат и усвоят. Но родителите съвсем разбираемо не искат да го правят, поне не с конкретното умение, от което детето е обсебено. Слушали сме много разкази за играта между дете и родител и често родителите споделят, че обичат да играят с децата си, но след 100 – ното повторение на играта отношението им се променя и или искат да се откажат, или играят без желание, което децата бързо усещат.

Ето затова имаме нужда от тайни, с които да разбираме и преодоляваме много от нашите притеснения:

Безопасност – Когато говорим за безопасност на средата е желателно мястото, на което играе детето да е съобразено с възрастта и възможностите на детето. Винаги обсъждаме с родителите  дали те имат контрол над средата вкъщи и дали чувстват, че децата им са в безопасност. Подходящи по височина мебели, обезопасени остри ръбове, прозорци, огледала и др. Защото особено в ранната възраст децата са мотивирани да се движат, активността им е водеща за развитието и ученето. Желателно е помещението да има добър достъп на дневна светлина, играчките да са обособени на кътове, в различни кошове и етажерки, разположени на нивото на детето и разделени по вид. То трябва да има собствено място, на което да се чувства спокойно и сигурно. Това да е неговият кът. Нека местата, които НЕ искате детето да посещава да бъдат заключени с ключалки, или ако това е невъзможно, то нека просто сложим един знак СТОП. Важно е детето да има достъп до играчките си, но родителят трябва да прецени с кои играчки може да играе то в момента. Подкрепяща е тази среда, в която вие и детето се чувствате спокойни, комфортно.  Средата е  подкрепяща както за детето, така и за другите членове на семейството. Важно е и родителя да има възможност да остави детето да играе самостоятелно без да има притеснение за някаква опасност. Затова подредбата на дома, къта за игра и достъпните зони играят ключова роля в бита на семействата.

Вида на играчките – Нека си представим как се развива света на детето. Зрението постепенно се усъвършенства. Подобрява се усещането за светлина и за цветове. Погледът на бебето се мести от предмет на предмет, без то да върти главата. Координацията между очите и ръцете му не е прецизна, но то вече опитва да хване предмети, които вижда. Постепенно зрението му се усъвършенства, обектите, които вижда вече не са плоски, а 3D  и пространството, което вижда, започва да се разширява от това пред погледа му, после в кошарата, в стаята, в апартамента, около блока. Светът, който детето изучава се разширява и опита на детето се обогатява.  Обратно пропорционално на пространството се променя вида на играчките. Ако на малкото бебе и дете, избираме по-едри играчки, от една или две по-едри части, то с възрастта играта и играчките на децата стават все по-сложни и с все повече части. Играчките сами по себе си са важен инструмент на играта, но без нас възрастните те нямат такава  стойност.

Ето я и тайната при избора на играчки- задължително е да съобразяваме вида играчка с това дали детето ще играе само или ще играе с по-голямо дете или възрастен.

Когато детето играе само, е важно да избираме:

•  играчки с по-малко на брой и по-едри части;
•  играчки, които не се нуждаят от обяснение и сами подсказват начина на игра. Тези играчки са подходящи поради факта, че детето ще играе само с тях, и след това лесно ще бъдат прибрани.

 Когато детето има партньор в играта, са подходящи:

• играчки, които помагат на детето да учи правила;
• играчки, които имат условие, изискват повече мисъл, концентрация и споделено внимание.

Всеки път се замисляйте, какво тези играчки ще донесат на Вашето дете? Сменяйте често играчките, за да поддържате интереса на детето, но нека те не са много, за да може то да ги опознае, а и да ги прибере след това  :).

Оставете някои специални играчки само за игра с вас , с които детето ще може да научи много и за играта и за взаимодействието.

Следвай детето си – Детето експериментира, пробва и по този начин учи. Давайте му свобода, нека то избира играчките си –  контролиран избор и ще пожънете добър успех от усилията си. Опитайте да се включвате в играта на детето като показвате интереса си, имитирате в началото детето си и следвате В НАЧАЛОТО неговите правила, за да сте част от света му. Постепенно му показвайте вариации на играта, но не се фокусирайте. Дори най-скъпата играчка, не може да се сравнява с предметите от бита, които посредством въображението си нашите деца превръщат в чудновати герои и инструменти. Ние като родители, можем да дадем насока и да оставим въображението и потенциала на детето ни да се развихри. Играта ВИНАГИ трябва да е забавна, а не по задължение. Знаем, че родителите често искат да учат децата на сложни концепции като цветове, цифри, форми, но децата вероятно все още се интересуват от движението на предметите, игрите причина-следствие като бутонните играчки, затова започваме от техните интереси и постепенно ги учим на останалите неща, които разбира се, също са важни.

Разнообразие от емоционални реакции – емоцията може да направи най-безинтересният предмет/играчка в най – интересното нещо в целия свят.  Освен да показваме емоциите си, ние трябва и да говорим за тях. Малкото дете, познава основно две емоционални състояния – радост/щастие и тъга. Говорете с детето си винаги, когато то преживява тези емоции. Помагайте му да ги разпознава и описва, за да изградите неговата емоционална интелигентност, да отстоява себе си и да разбира, че няма нищо страшно в това да покажеш как се чувстваш или да промениш желанието си по време на играта. Децата имат нужда да разберат, че не всичко се случва на всяка цена. Винаги говорете с много емоция и усмивка и няма как да не ги спечелите.

Как да говорим с детето си – Обикновено съветваме правилото +1. Винаги говорете с думи повече отколкото детето ви използва. Ако все още не говори, а вие искате то да ви разбере и  да повтори, използвайте + 1 дума. Ако то вече казва по една нова дума,  вие използвайте +2 нови думи.

Създаване на предизвикателства/ препятствия  от два вида – физически и вербални

– за да стимулирате общуването на децата си, то нека техните любими неща бъдат на не много достъпно за тях място. Качете на малко по-висока етажерка, сложете ги в кутии с капак, в пликове с цип. Нека детето потърси нашата помощ и също така да развива своите умения. Предлагайте по-малко играчки, за да поддържате интереса на детето си. Други съвети в тази посока:

–  Дръжте във вас играчките и ги продавайте една по една , за да осигурите възможност за повече взаимодействие, да научите детето да чака и да гледа.

– Подкрепяйте езиково-говорното развитие като постепенно разширявате  речника на детето си по примера по-горе: кола- една кола-дай една кола- дай една червена кола.

Редуване – Какво тайно и специално има в това умение? Благодарение на игрите с редуване децата се учат на търпение, концентрация, внимание. Споделят играчката, пространството и времето си с някой друг. Това умение ще им е полезно до края на живота им в различни ситуации и то се изгражда именно в ранната детска възраст.

Видове игра – има различни видове игри, но ние бихме искали да се спрем на три, за нас основополагащи в ранното детство, а именно – двигателните игри, сензорните игри и игрите със социален елемент/сюжетно – ролевите игри. Когато говорим за възрастта 1- 4 години, основно развитието на детето е на база неговото физическо развитие. През този период в тази област се случват най-много динамични промени. От едно безпомощно малко човече, детето се превръща в самостоятелен индивид, който ходи, бяга, скача, слиза и се качва по стълби. Това са изключително важни умения, които водят целия когнитивен процес след себе си. Ако в някое от тези умения имаме изоставане, то неминуемо и способностите за учене ще изостанат.

• Двигателните игри учат детето на структурираност, последователност и  целеустременост. Бягане на двора или на детската площадка само по себе си, не е достатъчно, защото в двигателните игри децата могат да научат и тренират много като издръжливост, ловкост, мускулна сила, дисциплина, да изградите състезателен дух, ред.  Затова развихрете въображението си и създавайте различни двигателни игри с правила, които са незаменими.
• Сензорни игри – още с раждането си малкото бебе се обръща по посока, от която чува силен шум или познат глас, впечатлява се от светещи, въртящи се играчки, харесва да бъде масажирано, къпано, обличано и събличано. С възрастта тази потребност се променя, но не изчезва. За да се задоволи това сензорно търсене в ранна детска възраст, предлагайте на децата различни материи и консистенции. Може да предлагате игри, издаващи звуци, игри на открито с пръст, пясък, вода, кал и др.
• Сюжетно – ролеви игри – това са игри, в които децата влизат в роли, проиграват техните емоционални състояния, преживявания и чувства. Благодарение на две кукли, детето може да ви пресъздаде невероятни истории, които иначе не би успяло да Ви разкаже. Тези игри с времето и възрастта се променят в социални игри, с правила и реални участници, които и ние като възрастни продължаваме да играем.

Каквото и да правите не забравяйте, че играта трябва да е и  удоволствие, двамата участници трябва да се наслаждават както на играчите, така и на взаимодействието. Няма нищо лошо в това някой от играчите да изрази недоволство, да се бунтува, да се откаже, това прави играта мощно средство за социално учене и себеизразяване.

Снимка: Карин дом