За контакт с нас
Адрес

Местност Свети Никола

ПК 104, Варна 9010

България

Телефон

052 302518

Това, което не можахме да си кажем

3 август 2015

“Днес за всички ни беше много емоционално изпращането на първокласниците. Гледах колегите и децата и родителите… а нищо не можах да им кажа и затова го написах…”
- Цвети

Днес изпратихме децата на Карин дом. Тези от тях, които ще бъдат в първи клас или предучилищна група и вече са достатъчно големи, за да продължат без нас.

Сега си спомням една случка преди месец. Виждам на тротоара малко синигерче – учи се да лети, но паднало от дървото, свило се на тротоара, а отгоре родителите му кръжат и чирикат. През една пряка – котки. Решавам, че трябва да го спася. Хвърлям торбите с хляб и доматите и го сграбчвам от втория опит. Слагам го доволно на близкия клон, а то, глупачето, хвръква и хоп! – насред пътя. Междувременно още една жена се е включила в спасителната акция и двете разперваме ръце насред кръстовището, спираме движението и гоним бедното птиче между едва спрелите коли. Една не успява да спре! Престрашавам се да отворя очи, а то – стои си живо и здраво, даже хвръква върху една кола и от там – на клона! Конфузно си събирам доматите и си тръгвам. Обаче ми е леко и весело! Въпреки суматохата, която създадох… За урок да ми е!

И децата са така! Ще разперят крилца и ще литнат (а ни изглеждат така безпомощни). Само трябва да ги пуснем! Но колко е трудно понякога това! Да не се месим, да гледаме с всичките страхове в главите си, да чакаме да разперят крилца, когато им дойде времето и сами поискат. Днес всички видяхме нашите „полетели” деца с „крехки крилца”.

И така е всяка година. Те се учат от нас – и ние от тях!

Много смях, песни, игри , усмивки, но на всички очите ни бяха натежали от сълзи – и на радост, и на мъничко тъга. Всеки край е начало. За тях – нови предизвикателства! За нас – също! Но там – над морския бряг, под липите, сред цветята, при лехата с лавандулата, до пътеката с теменужките (те ги насадиха), със зелената морава – има една къща, има едно слънце, има едни хора, които ще бъдат винаги с отворени сърца! Там постиженията нямат значение – има значение извървеният път. Имат значение положените усилия!

За децата на Карин дом никой няма да каже „липсват им първите седем”! Те дават всичко от себе си! За техните майки и татковци никой няма да каже „предадоха се”. Те знаят какво е борба!

Това, което не можахме да си кажем е:
„Благодарим, че бяхме заедно и на добър час!”

Над морето, под липите, при лехата с лавандулата… някой ви обича.


Автор: Цветалина Йосифова, психолог-психотерапевт в Карин дом