Историята на моята Микаела
фотограф Олга Ташева
Все едно беше вчера….един ден, който изживяхме с противоречиви чувства – смесваха се щастие, болка, сълзи, тревога, надежда…..Това беше 21-ви юли 2014 година, тогава се роди Микаела, с диагноза Синдром на Даун! Раждането беше със секцио, защото преносих с 3 дни и тоновете на бебето започнаха да падат. Микаела се роди 3,6 кг и 50 см. Дано времето успее да заличи от съзнанието ни тези хора, които направиха така, че да запомним този важен ден за нас с много негативни чувства. Още докато бях под влияние на упойка, доктора дойде при мен и ми съобщи, че има съмнения, че детето е със синдром на Даун и предстоят изследвания за доказване на диагнозата. Той, както и целия екип от сестри и акушерки са хората, от които би трябвало да получим първата подкрепа и информация, от които всяко семейство в такъв момент има нужда. Спомена от тяхното „професионално“ отношение и поведение е: ….. Живота ви ще се превърне в ад…, оставете детето в дом за отглеждане….., обществото не приема такива хора,….ще ви бъде много трудно и тежко,…вие сте млади и ще имате още деца,….детето няма да доживее сигурно до първата година….. За наше щастие съдбата ни срещна още в болницата с един прекрасен човек, който винаги ще помним, за нас беше като ангел – това е Ели Тодорова от Карин дом. Тя работи като психолог и беше единствения човек, който не ни зададе въпросите „Какво решихте? Ще я изоставите ли?“. От нея получихме подкрепа и ценни съвети, както и координати на Карин дом, където имаше кой да ни помогне в борбата и грижите, които ни предстояха. Веднага след обаждането ни, бяхме включени в програма Ранна интервенция. На 16-тия ден от раждането на дъщеря ни екип от специалисти ни посетиха в къщи. Рехабилитатор, логопед и психолог ни посещават и до днес често и ни дават безценни съвети и насоки за развитието на Микаела, а отношението им към нея е прекрасно и тя ги посреща всеки път с усмивка и желание. Специални благодарности на Владислава Дончева, Светлана Ангелова и Ели Тодорова, без които Микаела нямаше да постига толкова големи резултати. С много труд, воля, упоритост и желание в упражненията и задачите, които полага Микаела и с присъствието на Карин дом в живота ни, тя направи първите си крачки на 1 година и 1 месец, а стабилно ходеше вече на 1,4 г. Това е невероятно постижение, имайки в предвид статистиките, които показват, че деца със синдром на Даун се развиват с по-бавни темпове и прохождат към 2-та година. На 6 месеца Микаела каза „тата“, на 7 месеца чухме да произнася „мама“. Вече на 1,6 г тя звукоподражава и се опитва да произнася други думи. Продължаваме да бъдем подкрепяни от Карин дом и благодарим на всички специалисти за това, че са заедно с нас. Пожелаваме на повече деца със специални нужди усетят тяхната помощ и професионална отдаденост, защото когато на едно дете му се даде шанс и се работи с него, се постигат чудеса. Всички деца има право на добър старт в живота, без значение, дали са със специални потребности и Карин дом дава това!
Автор: Силвена Христова
Нека заедно покажем, че можем да се преборим с предразсъдъците! Научете повече за Синдрома на Даун тук!
