Как да стимулираме развитието на детето със синдром на Даун? Успешни техники и игри.

Автор: Звезделина Атанасова, директор на Център за професионално обучение „Карин дом“, методист на Център за социална рехабилитация и интеграция /ЦСРИ/ „Карин дом“.  Звезди е един от емблематичните специалисти на Карин дом – опитен обучител, презентатор, консултант и супервайзор. Повече от 20 години споделя знанията и опита си с колеги, специалисти, родители и работи за повишаване качеството на живот на децата със специални нужди. Като методист на ЦСРИ „Карин дом“ подбира терапевтичните методи и подходи за работа с децата. Тя е автор и съавтор на специализирани ръководства и наръчници за работа с деца със специални нужди. Разработва програмите за обучения, провеждани от Карин дом. Обучава специалисти от страната и чужбина, родители, студенти и др. 

Децата могат!

Имате ли шарени чорапи?

Наближава 21 март – ден за информираност за синдромът на Даун. Изборът на тази дата е произлязъл от това, че изписването съвпада с другото наименование на Синдрома – тризомия 21.
И е време в знак на съпричастност и разбиране, да обуем шарените си чорапи. Шарени, като хромозомите, когато ги оцветяват с флуоресциращи молекули, за да открият с помощта на флуоресцентен микроскоп допълнителното трето копие към хромозома 21.
Всъщност тази допълнителна хромозома променя нормалния ход на растеж и развитие на децата. Но това не е пречка те да се усмихват, да общуват, да играят, да учат, да творят, да развиват потенциала си, да бъдат максимално независими.

С децата със синдром на Даун светът е по-пъстроцветен, различен и слънчев!

Подкрепата на семействата може да започне още преди раждането, а работата с децата със синдром на Даун – от самото раждане.
Вече на много места в страната има услуги по Ранна детска интервенция /РДИ/. Семейно-ориентираният подход и работата в естествената среда на семействата са основополагащи принципи и при предоставянето на социалната услуга Център Ранна интервенция на фондация „Карин дом“ за деца от 0-3 г. и техните семейства. Овластяването на семействата, повишаването на тяхната компетентност, осъзнатост, увереност е предимство и гаранция за успех в развитието на децата им. Основните услуги на Център Ранната интервенция се предоставят в дома на детето, а някои от допълващите, като групи за игра, библиотека на играчките и др. се предлагат в сградата на „Карин дом“.

Ранната интервенция е най-ефективна, ако се провежда в домашна обстановка, на детска площадка, в детска ясла или градина. Включването на родителите, на братята и сестрите на бабите и дядовците, на всички значими за детето възрастни и деца, улеснява процеса на постигане на напредък в развитието, резултатите са по-устойчиви, а децата се включват от рано в социалния живот на общността.

Според потребностите на детето с него работят различни специалисти – рехабилитатор, логопед, психолог, като целите и задачите в индивидуалния план за услуги на семейството се обсъжда и изпълнява съвместно с родителите.

Консултантите от услугите на Карин дом, заедно с родителите обсъждат ежедневните грижи за бебето, храненето му, хигиената, съня, физическата активност, определянето на режима, изграждането на рутини и проследяват развитието на детето от ранната детска възраст. Показват на родителите как да провокират движения у децата, как да ги подкрепят, за да имат устойчив седеж или стоеж, как да ги учат да се изправят, как да пълзят, как и кога да учат децата си да ходят, с какви играчки да играят, как да се занимават с децата си така у дома, че за всички ученето да бъде забавно.

От малки бебета, децата със Синдром на Даун са привлечени от лицата на хората, както истински, така и на снимки или картинки. Те се заглеждат в очите и усмивките. За това всяко общуване с детето е важно да е съпроводено с търсене на очен контакт, усмивка и топли, нежни думи. Детето се учи да копира тези поведения, като така се подпомага цялостното му развитите и се поставя основата на развитието на езика и познавателните умения. Важно е да предоставяме колкото може повече такива възможности.

За да насърчим копирането при децата със синдром на Даун, докато играем с тях можем да имитираме прости действия и звуци, като духане на балони, смешни гримаси, правене „оооооо” с уста и изплезване и прибиране на езика, игри, като „ку-ку”, да повторим тези игри и пред огледалото. Забавни за децата са римушките и игри с пръсти, когато детето изпълнява действията с други деца или с възрастен.

Когато извършваме съвместни действия с детето можем да използваме метода „ръка върху ръка“, да назоваваме извършваното действие. Направляването на ръката на детето, за да построи кула от кубчета, като му казваме „вземи кубчето”, следвано от „сложи го най-отгоре”, подпомага ориентирането в пространството и му дава увереност, че ще успее. Постепенно се ограничава помощта, като ръката се направлява само от лакътя или леко се побутва от рамото до постигане на пълна самостоятелност.

Подходящи за тази игра могат да бъдат например кубчета, с такава големина, че да може детето да ги обхване с пръсти. Предвид затруднената моторика процесът протича по-бавно и на децата със синдром на Даун им трябва повече време. Те могат лесно да се откажат, за това оказването на подкрепа на този етап е много важна.

Децата със синдром на Даун, както всички деца изучават предметите като манипулират и експериментират с тях, като ги лапат и допират до лицето си, като ги пускат, събарят, хвърлят, като докосват и ритат върху различни материи и повърхности. Така добиват много сензорен опит, предпоставка да заучават категории като дебело-тънко, грубо-гладко, твърдо-меко и откриват какво могат и какво не могат да правят предметите. Този опит е основополагащ за бъдещо учене и за това е важно да се осигури достъп до широк кръг от различни предмети, особено такива, които са стимулиращи, мотивиращи и интересни за децата, провокиращи ги да разучават околната среда. Докато в началото играчките трябва да са големи и лесни за хващане, то постепенно с израстването на детето се намалява размера им. Добре е да се осигурява за децата широк набор от играчки и други предмети с различни свойства, различни текстури, форми, цветове и такива, издаващи различни звуци. Могат да се използват кухненски прибори, съдове – празни или пълни с различни течности, сурови варива / но винаги под наблюдението на възрастен, за да не попаднат в носа, ушите или да бъдат погълнати /, царевичен грис, брашно, картофено пюре и др., които детето да докосва, рови с ръце, пресипва с лъжица от един съд в друг. Домашно направените музикални инструменти от шишета пълни до една четвърт с ориз, леща, боб, сол, захар, топчета, монети, пайети и добре запечатани, барабанчета от тенджери, тигани и дървени лъжици, могат да предизвикат много положителни емоции у децата.

Полезно умение за децата е да се научат да залепят и отлепят велкро ленти прикачени към различни предмети или ламинирани картинки. Това умение по-късно може да бъде пренесено в самообслужването при обуване и обличане, както в образователните игри с картинки, при използване на визуални разписания, при използването на картинни речници за алтернативна или допълваща комуникация.

В ранното детство децата мислят, че хората и предметите съществуват само, когато могат да ги видят, а когато изчезнат от погледа им, престават да съществуват и лесно се отказват да ги търсят. Осъзнаването, че предметите продължават да съществуват, дори, когато не ги виждаме е крайъгълен камък в развитието и е индикация за способността на детето да изгражда концепции. Този процес се позабавя при децата със синдром на Даун и целенасочените игри в тази посока подкрепят осъзнаването на неизменността на предметите. За да заучат тази концепция е подходящо на децата да се предлагат игри със скрити частично играчки и предмети, които постепенно да се откриват изцяло. За покриване първоначално може да се използва прозрачен воал или съд, а след това и по-плътна материя, непрозрачни съдове. Играта може да стане по-забавна, като се окуражава и детето да скрива предмети, а възрастните да ги откриват. Постепенно усложняването на задачата може да премине през търкаляне на колички и топчета през тунели или тръби, постепенно в игрите може да се включва ускорение на движението, като се използват наклони. Доста сензорен опит дават игрите на пълзене под масата или през тунели от прозрачни материи с възможност за регулиране на дължината, за да се избегне страх от затворени пространства. На по-късен етап на децата се предлагат игри с търсене на предмети в стаята, поставени извън зрителното им поле. Докато децата играят с играчки и предмети, те започват да разбират, че действията им водят до някакво следствие, ефект. Те се научават, че когато изпуснат предмет, се чува определен звук и че различните предмети издават различни звуци. Опитват отново и отново, до научаването на причина – следствие. При децата със синдром на Даун този процес е добре да бъде стимулиран допълнително и да бъдат научени, че могат да влияят на предметите и на тяхната среда, да ги използват във връзка с други. Такива игри са поставяне на предмети в кутия или пълнене на празни съдове, строенето на прости кули, като започват от кубчетата с по-голям размер и продължават с по-малките – „Коминче” или като подреждат кубчетата в редичка като “Влак”.
На следващ етап подпомагаме децата да се учат да съчетават идентични предмети, да обобщават чрез съчетаване на предмети по категории и по повече от един признак. Следвайки това, те се научават да избират един предмет от група. Така се учат да правят асоциация между изказана дума и предмет и да реагират чрез посочване или вземане. На децата със Синдром на Даун отнема повече време да започнат да обобщават и да разбират, че нещата могат да са еднакви в едно отношение, но различни в друго. Нуждаят се от повече време да изследват и съчетават много предмети с различни форми, размери и цветове. Може да се използват предмети от ежедневието, бита, дрехи, обувки. Например могат да групират по цвят ябълки – две червени и две жълти или по форма – да определят групичка на бананите и групичка на лимоните, чифт шарени чорапки и чифт едноцветни, разпределяне на приборите за хранене по вид и др. Може да се използват две купички, в които детето да поставя двойките еднакви предмети, за по-добро онагледяване и разбиране. При успех може да се продължи със съчетаването на двойки снимки на близки хора, геометрични фигури, елементи на пъзели, други познати на детето предмети за съчетаване. Накрая, децата започват да назовават или да правят знак за предметите. За някои деца посочването може да е най-подходящия метод за реакция.

Чрез игра децата научават концепции, които са основата за числата и математиката, усвояват концепции като еднакво и различно, голямо и малко, дълго и късо, тежко и леко. Специалистите в „Карин дом“ дават своите идеи и насоки на родителите, да продължат да работят с децата у дома. Обсъждат с тях какви възможности за това има в домашната среда, как терапията да стане лесна част от ежедневието, без да се чувстват всички допълнително много натоварени.

На децата със Синдром на Даун отнема повече време да научат концепциите за числата поради общо изоставане в развитието, но и те се учат да броят наизуст без грешка и да разбират, че едно означава едно нещо, а две означава две неща. Децата със Синдром на Даун се нуждаят от много практика с истински предмети в реални ситуации и с реална цел. И успехът идва с упражненията!

Основоположен в езиковото развитие и комуникацията е контактът с очи. Децата развиват разбиране за комуникацията като наблюдават движенията на устните и други части на лицето. Децата със Синдром на Даун са особено добри в употребата на жестове и в четенето езика на тялото и развиват добро разбиране в невербалните аспекти на езика. Те се учат да изчакват реда си при разговор и да възприемат емоции от израженията на лицето, в частност на очите. По време на развитието на ранните речеви и езикови умения при децата със синдром на Даун от значение е своевременното въвеждане на алтернативна или допълваща комуникация. Всяко дете има нужда от функционална комуникация. Това може да бъдат елементарни жестове, които намаляват тревожността вследствие от забавянето в развитието на речта. Децата ги копират и научават лесно. Чрез жестовете те общуват, разбират и научават нови думи, При някои от децата може да се въведе система за общуване чрез картинки PECS, която успешно прилагаме вече дълги години в „Карин дом“. Тя дава възможност на децата да инициират комуникация, символните картинки са добра зрителна опора и децата се чувстват уверени, че ще бъдат разбрани. Жестовете и символите винаги са придружени с думи, което подпомага и езиковото им развитие.

От особено значение за развитието на речта и комуникативните умения при децата със синдром на Даун е всеки, който се занимава с тях, да усъвършенства методите и степента на комуникация при ежедневните занимания.

От малки с децата със синдром на Даун се работи за умения за добра визуална дискриминация, а това е областта, където те се справят много добре. Техните добри визуални умения предполагат обучение в четене от ранна възраст. За тях ученето чрез гледане е по-лесно от ученето чрез слушане.

Напечатаните думи са по-лесни за запомняне от изказваните. Те могат да бъдат гледани колкото е необходимо, за да се обясни значението на думите. Това прави езика визуален и се преодоляват трудностите, свързани с учене чрез слушане. Така се подпомага паметта и трудностите свързани с дефицита на краткосрочна слухова памет.
Колкото по-рано детето със Синдром на Даун започне да чете, толкова по-бързо се развиват неговите езикови и комуникативни умения. За да се улесни и ускори този процес на децата може да се дават прости книжки с картинки с ярки и ясни илюстрации на познати предмети, животни и хора с ясно изразени лица. Докато разглеждат картинки децата могат да бъдат стимулирани да звукоподражават на животни, да имитират звуци и действия, като целуване на бебе например. Важно е да се развиват визуалните им умения и за това може да се използват също пъзели предметни картинки, игри тип „Лото“ или „Открий разликата” и др.

Децата много обичат домашно приготвените албуми със снимки на семейството, картинки по различни теми, по които могат да се занимават с близките си.

Добре е да се спазват трите стъпки при работа с картинките – „Това е….., Къде е ……, Какво е това?“. Важно е да се учат децата на функционални думи и да се обяснява значението на новите думи, да се насърчава повтарянето, звукоподражанието или посочването при зададен въпрос. Като се добавят материали в албумчетата, те се превръщат в любима книжка, събрала цялата информация от натрупания от детето опит, до която то винаги има достъп.

Когато децата започнат да рисуват, а по-късно да пишат, те се нуждаят от много сензорен опит и от физически контрол.

За улесняване на движенията можем да включим песнички. Докато пеем с детето, можем да извършваме имитиращи движения по текста на песента, първоначално във въздуха. После можем да пренесем движенията с ръце върху голям лист, като се наподобяват драскане, хоризонтални и вертикални линии, точки и кръгчета и едва след това да включим инструментите за рисуване и писане.

Рисуването с пяна за бръснене или бои за пръсти върху големи повърхности е подходящо, за да се подсили сензорния опит и да могат децата да обърнат внимание на ръцете си. Това е предпоставка да се засили контролът око-ръка, а и децата да изпитат удоволствие от рисуването с ръце. В тези си опити да рисуват, децата винаги ще бъдат успешни и това ще ги мотивира да опитат отново и отново и да използват средства за рисуване. С подобряване на уменията на децата, постепенно може да се намалява размера на листа за рисуване. Понякога децата със синдром на Даун не успяват в началото да контролират натиска върху листа, имат затруднения при хващането на средството за рисуване или писане. За да подобрим уменията им може да използваме адаптери за рисуване и писане, да ги подпомогнем „ръка върху ръка“. Важни са похвалите, дори и за най-малкия успех!

Постепенно децата схващат, че тези знаци, които рисуват, имат повече от едно предназначение и научават, че те могат да бъдат използвани за рисуване на картинки – „тревички, дъжд, слънце, цветя, човечета, животни, дървета, къщи и др“. По-късно децата научават, че тези знаци могат да се използват за писане на букви. При децата със синдром на Даун писането на букви е важно да става с пособия, които лесно оставят следи на листа, да се използват „прозорчета за писане“, докато се почувстват уверени да се справят самостоятелно. Разнообразяването на пособията за писане и повърхностите, размерите на листа и подчертаването на редовете с релефни маркери правят заниманията по-приятни за децата.

Когато са в група децата се учат да се разпознават помежду си и да назовават имената си, да спазват правилата в групата. Те се учат да взаимодействат и съдействат по време на общата дейност, да изразяват впечатления, чувства, наблюдения, да направят избор коя от завършените дейности да представят пред родителите си, да преценят как изглежда завършеният от тях продукт. Комбинирането на рисуването с апликиране, изрязване, моделиране развива творческото мислене и умения при децата. Техниките на арт терапията в „Карин дом“ дават възможност на децата да изразят себе си, да покажат емоциите си, да бъдат успешни!

Децата със синдром на Даун всеки ден трупат опит, развиват своите умения да общуват, да играят, да взаимодействат с връстниците си, да творят, да учат!

Успешно се приобщават в общообразователните детски градини и училища, с израстването си стават все по-самостоятелни и независими. Имат потенциал да се реализират на пазара на труда. Те могат! А ние можем да ги подкрепим с много обич, знания и умения и предложим подходящи занимания и игри за стимулиране на тяхното индивидуално развитие! 

Нека да обуем шарени чорапи на 21 март в знак на съпричастност и приемане на различието и специфичните възможности на всеки човек!

 

За Фондация Карин дом

Карин дом е създаден през 1996г. от известния български дипломат и филантроп Иван Станчов. Това е една сбъдната мечта, както на създателя си, така и на родители, деца и специалисти, които през годините са обединили усилията си в една обща цел в името на децата. Екипът ни непрестанно се развива и обучава като предоставя не само терапия на децата, но и среда за развитие, обучение, емоционално израстване, както на детето, така и на семейството му.

Услугите на Карин дом са насочени, както към децата със специални нужди и техните семейства (работим с деца от 0 до 7г.), така и към всички специалисти в сферата, които имат нужда от надграждане на знания и умения за работата си с децата със специални потребности. В последните години сме насочили сериозен ресурс в провеждането на обучения за начални учители, медицински специалисти, студенти и др., за да могат в работата си да се чувстват по-уверени и ефективни, по този начин активно подпомагаме и процеса на приобщаващо образование у нас.