За котките и жените
Събота сутрин. Знаете как е. Чакате от понеделник да дойде, за да се наспите. Събуждате се по навик в 7. Решително стискате очи, за да си доспите до 10. Особено, ако петък вечер сте излизали някъде с приятели… За главоболието да не споменавам. А ви чака пране, чистене, готвене… Достатъчно основание, за да заспите отново. И тъкмо се „унасяте”, когато вратата на детската стая се отваря с трясък, после и на спалнята и два боси крака изтопуркват и се мятат отгоре ви: „Мамо, спиш ли? Спи, спи… а къде ми е таблета? ”
Днес денят ми започна точно така, но със срутване на етажерката с книги в детската стая. Не, че на дъщеря ми й се е дочело и си е търсила книга, а се е катерила за „нещо да си вземе…”
Докато разчиствам пораженията, крива и чорлава, едната книга се отваря точно на любимата ми приказка „За котката”. Имам специален спомен с нея. Дори си мисля, че заради нея ме взеха на работа. Накратко историята е следната: на интервю за работа, мениджъра (жена) информативно ме предупреждава: „Естеството на нашата работа е такова, че при нас работят само жени. Така да се каже „женски колектив” (усмихва се)…малко е специфично…(намръщва се)..нали знаете… психолог сте… Как Ви се струва това?”
Тогава аз разказвам въпросната приказка: „Някога котките не били домашни животни, а живеели в гората. Имало една котка, която дружала със заек. Двамата навсякъде ходели заедно. Но веднъж заекът се скарал с антилопата, тя го ударила с рогата си и го убила. Потъжила клетата котка, но не й се оставало сама и се сприятелили с антилопата. Скоро антилопата я изял леопард. Какво да прави котката- станала негова приятелка. Започнали заедно да ловуват. Но това не продължило дълго. Леопардът се сбил с лъва и паднал убит. Привикнала на превратностите на съдбата, котката се присламчила към лъва. Ала веднъж срещнали стадо слонове и техния водач, за да предпази малките си, се втурнал бясно и прегазил лъва.Котката си помислила: „Ако искам да живея спокойно, трябва да си имам такъв могъщ приятел като слона. Него никой не може да го победи.” И се сдружила с него. Но несгодите на котката не свършили. В гората дошъл ловец и убил слона. Котката се разтреперала от страх-не била срещала такъв звяр на два крака. Решила да последва ловеца до дома му, но се побояла да влезе и се притаила в градината. Изведнъж чула шум и крясъци и видяла как ловецът излязъл тичешком от къщата, а след него тичала жена му и го налагала с черпака. Рекла си котката: „Е, най-после разбрах кое е най-силното животно. Това е жената.” Така котката се заселила в дома на човека и се сдружила с жената, защото наистина жените са най-силни от всички на света.
Не на всички тази приказка ще се хареса. А дали наистина жената е толкова силна? Напоследък все повече жени, които идват на консултация споделят: „Уморих се. Не искам аз да правя всичко, аз да решавам, аз да избирам, аз да казвам, аз да съм по-активната и по-силната… Искам някой да ме поглези. Някой да се погрижи за мен, да избира вместо мен, да прави поне половината от нещата, които правя аз….” И разказват своите истории. Те са много различни. Но и много си приличат. Те са за жената, която става в 6.30, прави закуска, буди детето и го кара на училище/детска градина/, оправя леглата, понякога сутрин пуска пералня/готви/измива чиниите, облича се в движение, отива на работа-всичко това бързайки, пиейки кафе и гримирайки се докато шофира, на огледалото на колата, на светофара. Знаете как е, с времето става и без огледало! Отива на работа в последната минута. Работи и си мисли за сто други неща-какво ли прави майка ми, дали са добре с баща ми, ходи ли на лекар, взема ли си лекарствата, дали детето е закусило, да не си е купило пак само чипс, взело ли си е папката по рисуване, дали си сложи шапката, изключих ли ютията, а фаровете на колата?, какво да сготвя за довечера, имаше ли хляб, да не забравя да купя подарък за рождения ден на детето на приятелката ми, да платя интернета, в сряда ще доизгладя ризите на мъжа ми, оф, какво му става на този телефон, че пак блокира…дали не е звънял.. на някой нещо да не му е станало и да не съм го чула…ох, шефа пристига и пак оперативка!, забравих да си взема сакото от химическото….И това не е всичко! Има още мноооого, все подобни…Е, лесно ли е? Най-силна ли е? И как да не дойде един момент, в който жената си казва: „Край! Не мога, не искам да съм най-силна.. Искам да съм слаба, обгрижвана, глезена, свободна….” Познато ли ви е това?
Може ли да вдигне ръце и да каже „стоп!”, аз съм до тук. Няма да правя повече от две неща /едното от които е да ходя на фризьор/, няма да мисля за повече от две неща /едното от които е да ида ли на маникюр/. Сигурно има и такива жени, поздравления! Има и такива, които се справят перфектно и са доволни от живота си. Но на повечето всичко това им дотежава… И искат да спрат. Да опитат може ли да е по-различно. Искат да променят живота си. Искат да са щастливи. Да мислят за две неща и да правят две неща. И опитват. Обикновено не издържат и месец. Аз лично и толкова не можах. За тези жени да поговорим. Това се жените на днешния ден. Активни, умни, образовани, с професии, някои със семейство, някои с деца. Всички те редовно и системно „прекаляват” с дейностите и ангажиментите, които имат. Рано или късно се изправят на този кръстопът и си задават въпроса „А може ли да е различно?”. Може ли? Жените, които искат промяна са жените, които имат избори. Жените, които поемат отговорност за този избор и си носят последствията на собствен гръб. Това са тези, които са извоювали правата, равноправието, еманципацията на жената от десетилетия назад до наши дни! И да уточним, че не става дума за „криворазбраната еманципация”- не жената да прави всичко, а да има избор да прави това, което й харесва. Жената не е в ролята на мъж, а на равноправен и достоен партньор. И да-може да е слаба. Да, може да поспре. Да, може и да се откаже. Може да се спъне и може да падне. Но винаги се изправя! Жената е като котката. Тя пада на краката си. Поотърсва се. Може да поболедува, да полежи, но винаги става. Оглежда се и избира накъде да потегли. Може да избере нов път. Своя път. Може да пренареди нещата. Жената днес е жената, която си е извоювала правото да избира. Така, че скъпи момичета…. Най-силни сте, всяка котка го знае! Но може да поспрете. Да бъдете и слаби. Да се погрижете за себе си. Да се поглезите. Да се обичате повече. Да спрете да мислите за сто неща, даже и за две не мислете. Оставете тишината да проникне във вас. И слушайте! Трябва да е много тихо. Само тогава се чува. Вслушайте се в сърцето си. Попитайте го какво иска. Чуйте какво ви нашепва. Може би за тези, които обичате… И вие самата сте сред тях. И го последвайте. После всичко става по-лесно…
Всяка котка го знае!
Автор: Цветалина Йосифова, психолог в Карин дом
–
Снимка: babble.com
