Тази година Карин дом става на 20 години
Здравейте приятели,
Искаме да споделим с всички Вас, че тази година ще по-специална за целия екип на Карин дом. Защото ставаме на 20 години. Карин дом става на 20 години. През тези години израснахме заедно с нашите първи деца, развихме се като организация и като екип, чиято най-важна задача е да работи за бъдещето на децата със специални нужди и техните семейства. В продължение на 20 години сме подали ръка на хиляди деца и семейства и сме се стремили всяко дете да има своето щастливо детство, да заеме своето заслужено място в обществото!
Юбилеят си ще отбележим с много интересни събития, тържества и изяви. А началото беше дадено с една емоционалната и вълнуваща среща на екипа на Карин дом с г-н Иван Станчов, на която той сподели:
„Благодарен съм на всички Вас! Когато започнах преди 20 години с малък, но много ентусиазиран екип от специалисти, много хора не вярваха, че ще успеем да постигнем целите си. Но днес виждам, че сме постигнали това, за което мечтахме – да подкрепим всяко дете, да помогнем за по-доброто бъдеще на децата.“
Иван Станчов създава Карин дом преди 20 години с идеята да създаде нов модел за услуги за деца със специални нужди, за да може изоставянето на тези деца в домове да бъде прекратено. Успява да убеди семейството си да предостави наследствената къща в Морската градина на Варна за целите на фондацията, която носи името на неговата братовчедка Карин, страдаща от церебрална парализа по рождение и за която Иван Станчов си спомня:
„Моята братовчедка – Карин беше фантастична, винаги беше готова да дари и да помисли за другия. Сигурен съм, че тя и всички мои близки, които ни наблюдават от едно по-добро място са доволни от това, което се случва в този дом на фамилия Станчови – Карин дом.“
Благодарение на харизматичната си личност и силната лична мотивация да бъде в услуга на обществото, г-н Станчов привлича дарители и съмишленици, които да подкрепят каузата. И въпреки че вече се е оттеглил от ангажиментите си като посланик на България във Великобритания, продължава да бъде „посланик на доброто“, което може и трябва да бъде направено за децата.
„През тези 20 години всички ние станахме „посланици“ на доброто в България. Благодаря за това, което всички правите за децата! Има много неща, които Карин дом може да направи още!“ – каза г-н Станчов.
„Радваме се, че 20 години по-късно Карин дом е модел за услуги за деца и семейства за цяла България и можем да споделяме опита и успехите си с всички хора и организации, които предлагат подкрепа за децата със специални нужди. Щастливи сме да споделим успехите си с всички Вас и да разкажем за някои от нашите вече пораснали деца, с които наши специалисти години наред са провеждали терапия, подкрепяли са семействата и са се радвали на всеки напредък.“ – добави изпълнителният директор на Карин дом, г-жа Мариана Николова.
Днес ще разкажем за едно вече пораснало дете през погледа на един специален човек в Карин дом – нашата Жечка Иванова.
„Научихме се да мечтаем заедно с децата и семействата им за малките неща и стъпка по стъпка да постигаме целите си“.
Жечка Иванова е един от първите доброволци в Карин дом. Две години подпомага дейността на организацията с доброволен труд, след което е поканена да се присъедини официално към екипа. Тя е дипломиран педагог, специалност „Предучилищна и начална педагогика“, завършила е специализация за работа с лица с умствени затруднения. Жечка е един от първите педагози, обучени да преподават по метода на Мария Монтесори.
Жечка е не само наша любима колежка, но педагог с 20- годишен опит в Карин дом и в помощта за децата, чиито път е по-труден и различен от този на техните връстници.
Ето и спомените на нашия специалист за първите деца, които започват терапия в Карин дом в края на 90-те години. За трудното начало за децата, семействата, специалистите и нагласите на хората. За извървения път и призванието да работиш с деца със специални потребности, както се изразяваме днес. А тогава – деца, които в голямата си част са изоставени в институции или затворени в собствените си домове.
Съдбата, за която тя ще ни разкаже е за дете, чиито мечти се сбъдват…
На 01.04.1998г. детето Иван Цветанов, тогава на 11 години, дойде за първи път в Карин дом. Групата бе сформирана от деца, които не посещаваха детски градини и училища, а имаха учебни занимания у дома. По домовете им ходеха на добра воля учители, които ги обучаваха. Проектът беше „ Свободно време за родители и храна за децата“. По този проект идваха около 25 деца. Бяха деца лъчезарни и добри, но някои от тях не бяха извеждани от домовете си. Други бяха крити, а от някои родителите дори се срамуваха.
Иван Цветанов – Ванко, както го наричахме беше усмихнато дете. В началото плах и неуверен, но със своите мечти. Той мечтаеше за самостоятелен и независим живот. Сам да слезе пред входа, а не дядо му да го носи по стълбите; сам да управлява своята количка, а не все да моли някой да го бута; да бъде сред съучениците си в училищния двор; да може да отиде на сладкарница с приятели; да посети театрална постановка; да се разхожда свободно из Морската градина… Все такива реални и постижими малки наглед неща.
Той беше много благодарен на всички и за всичко, което му се случваше и получаваше в Карин дом. С помощта на добри дарители направиха рампа и асансьор до неговия етаж, получи акумулаторна количка – можеше да се разхожда из квартала и сам движеше количката си из Морската градина. Много беше щастлив, когато с помощта на доброволци видя за първи път брега на морето.
Един ден с децата бяхме на разходка в Морската градина, посетихме Планетариума и водачите на групата за деня – Влади, Васко и Ванко (всеки път децата се редуваха да бъдат водачи на групата), решиха да се върнем пеш отново до Карин дом, но да сменим маршрута. Времето беше напреднало, имахме 40-45 минути за прибиране и трябваше да бутаме по-бързо количките. Срещу търговската гимназия спряхме за кратка почивка и да изчакаме останалите деца. На двора учениците играеха баскетбол. Момчетата ме попитаха:
– Това спортно училище ли е ?
– Не, това е Търговската Гимназия във Варна- отговорих
– А значи за нас, ние сме добри търговци!
След време Ванко наистина завърши Търговската Гимназия „Г. С. Раковски“ като частен ученик, защото архитектурата на сградата не му позволяваше да влиза в училището, но на двора той често наблюдаваше баскетболните мачове.
Спомням си как Ванко сияеше от радост и когато за първи път пресече на зелено светофара до Икономическия Университет:
– Лельо Жече, ще завърша този университет – каза ми Ванко.
– Ще бъда много радостна да те видя един ден студент – му казах аз.
И този момент дойде, Ванко завърши и Икономическия Университет – специалност „Счетоводство и контрол“.
Сега вече на 29 години, той е един щастлив младеж, постигнал своите мечти. Има своя театрална група „Феникс“ и своя независим живот. Живее самостоятелно, има много приятели и продължава да мечтае и твори.
Снимки: Карин дом, Варна
