Справяне с неприемливото поведение

Тази статия е първоначално публикувана в Purvite7.bg

Напоследък все по-често срещаме употребата на термина „неприемливо поведение”. Какво означава това?

Неприемливото за едни си е съвсем приемливо за други. Когато става дума за децата, обаче, ние възрастните приемаме нашите разбирания и социални норми за „приемливи”, а тези, детските, които не разбираме-за неприемливи. Какво точно имам предвид: от разговорите с родители, учители и други специалисти може да обобщим, че под този термин най-често се разбира следното:

• прояви свързани с областта на тялото – хапе, щипе, блъска, отказва храна, удря себе си или другите, самонаранява се, може да се наблюдават прояви на нощни/дневни изпускания при изградени хигиенни навици или пък задръжка и др.
• прояви, по време на дейности – предимно по време на занимания- отказва да се занимава целенасочено, не изпълнява инструкциите, проявява опозиционност, разсейва се, пречи, не участва, не слуша, „нарушава дисциплината”, разхвърля, не подрежда и др.
• прояви, касаещи контакта с околните /деца и възрастни/ – предимно по време на игра и свободни занимания – блъска ги, взема играчки или не ги дава, удря децата, липсва на желание /или е засилено / и адекватни умения за общуване и взаимодействие и др.
• прояви, които детето е заучило като начин на изразяване и поведение, свързани с възпитанието и семейния модел: „Удрят ли те – удряй“, „Ще си правя каквото искам“, „Привличам внимание….“ , „Решавам проблема с бой“, „Правото на по-силния” и т.н.

Не можем да останем безучастни към всичко това и много често то провокира и в нас твърде силни емоции: „изнервя ме”, „вбесява ме”, „ не разбирам защо го прави”, „не води до нищо добро”, „как може да наранява себе си и другите”, „не разбира ни от добро, ни от лошо”, „чувствам се: безсилна, ядосана, срамувам се, виновна, обидена, уплашена, притеснена…” и т.н. и т.н.

А как ли се чувства детето?

Може би точно по същия начин: неразбрано, ядосано, обидено, уплашено, безсилно…

За да можем да му помогнем да се справи, трябва първо да си отговорим на въпроса „Защо прави това? Да го наблюдаваме внимателно, защото после възникват и въпросите кога, къде и как най-често го прави? А също и защо, кога, къде и как НЕ го прави!

Казано накратко – нашата първа задача е да разберем функцията на детското поведение. Какво означава то? Срещу нас лично ли е насочено или е сигнал за помощ /така, както е симптома за болестта/? Сърдим ли се на будилника, който звъни, за да ни събуди? Ядосваме ли се на светофара като светне червено?

Всички знаем от опит, че за да се проведе ефикасно лечение лекарят първо търси причината, после се прави антибиограма и чак тогава се избира ефективния антибиотик. По същия начин и на нас ни е нужно „разкодиране на сигнала“ – намиране на причините защо детето прави това, а после и „антибиограма“ на поведението, за да определим „лечението“.

Какво трябва да знаем предварително

• особеностите на психичните процеси – възприятия, внимание, памет, мислене/интелект, емоции. В различната детска възраст те имат различни характеристики и ние трябва да ги познаваме или да се обърнем към някой специалист, който ги познава. Защото несъобразяването с тях /напр. завишаването на изискванията/ много лесно може да предизвиква подобно защитно поведение от децата.
• възрастовите особености – на различна възраст децата преминават през различни преживявания. Имат си своите „психологични задачи”, свързани с израстването, с които трябва да се справят. Пубертета е една от тях, но съвсем не е първата детска криза – всички сме чували за „кризата на ината”, „кризата на първокласника”. Поведението и отношението на възрастните може да подпомогне детето в справянето, но и да я задълбочи, ако не отговаря на детските потребности.
• специфика на състоянието на детето – ние терапевтите не работим с диагнози, работим с потребностите на децата. Но и за нас е нужна добра психодиагностика, за да сме максимално полезни на децата и семействата. Тя ни помага да се съобразим с индивидуалните и специфични трудности на детето, да открием ресурсите и силните му страни, както и очакваните рискове и възможности.За специалистите синдромите на хиперактивност, на аутизъм, умствено изоставане и т.н. не са етикети, а насоки за работа. Всяко едно състояние си носи своите характеристики като поведенчески прояви, но и като подходяща, съответна терапевтична интервенция и насоки за работа.
• индивидуални особености на детето и семейството – личния подход, спечеленото доверие на родителите, доброжелателно отношение и познаването на индивидуалните особености на детето са безспорни фактори, които няма да коментираме.

Ако сме намерили отговора на функцията на детското „неприемливо” поведение и сме взели горните обстоятелства впредви много по-лесно ще определим каква трябва да бъде нашата интервенцията и корекцията на това поведение.
Съобразно казаното до тук ще дам една примерна таблицата, в която са посочени някои конкретни поведения, причини и интервенции:

Корекция на неприемливото поведение:

1. Овладейте себе си! Бъдете добронамерени!

• Физическо блокиране, задържане, ограничаване на двигателната възбуда= поставяне на граница „до тук“.
• Силна прегръдка или погалване по гърба, задържане с ръка на рамото или др.
• Без критикуващ коментар и без емоционална или морална оценка!
• Може да е придружено с кратка фраза „Не позволявам да удряш“, „Край“ , „Спокойно …“.
• Не казваме „лош си“, а „постъпката ти е лоша“
• Въздържайте се от изречения – инструкции, които започват с „Не …“ Те предварително настройват детето към упорство особено около 3 год. ” Опитайте се да преформулирате изречениятя си.
• Принципът е „Тук и сега” – нашата реакция трябва да е непосредствена, веднага, в ситуацията, а не след време. Децата живеят в настоящето.

2. Вербализиране на емоцията – да покажем, че разбираме поведението и чувствата на детето:
„Искаш …. …, затова……….. ? “, „Искаш играчката му, затова го блъсна ли?“,
„Ядосан ли си?“, „Сърдиш се защото…“

3. Даване на „правилен “ модел и алтернативен вариант:
„Ако искаш… изчакай /попитай/ помоли….. “ и т.н.
„Ако не искаш……може да…………или да…. .“
Така давате набор от различни приемливи модели, от които детето да си избере.
– Насърчаване да опита „новия“ социално-желан модел /може с помощ/ и похвали
при опит!

Превенция на неприемливо поведение:
Наблюдавайте детето и реагирайте по възможност преди него, като му припомните как постъпваме преди да се разрази конфликтната ситуация или
– при случайна, положителна проява го похвалете !!!
-не чакайте нежелана проява, за да пристъпите към корекция.

Създавайте ситуации, в които да може да се прояви положително и го хвалете!
– Изграждайте на нов образ на детето и нова идентификация.“Аз съм такъв, за какъвто ме мислиш/говориш/“ !
– Положителната подкрепа е по-силен мотиватор от отрицателната
– Ново поведение се изгражда по-лесно, отколкото да се коригира вече затвърдено.
– Да уважаваме и приемаме различията, детската индивидуалност и оригиналност! Всеки има право да бъде такъв, какъвто е, ако това не пречи на околните също да бъдат себе си!

Бъдете добронамерени, овладяни, последователни и търпеливи в повторението и резултатът няма да закъснее!

Автор: 
Цветалина Йосифова – психолог-психотерапевт, специализант клинична психология, Карин дом

---

Снимка: Christian Ostrosky via Flickr