За контакт с нас
Адрес

Местност Свети Никола

ПК 104, Варна 9010

България

Телефон

052 302518

Интеграция или взаимно включване. Готови ли сме за първия учебен ден и къде да учи детето?

25 юни 2015

Колко бързо порастват децата ! Неусетно, в радости и грижи, наближава първия учебен ден. Но дали е съпътстван с радостни вълнения и нетърпение или с тревога и страх? Който и родител на дете с различни трудности в развитието и обучението да попитате, ще ви отговори – второто!

Ако със завършване на училище детето „скача в морето на живота“, то в първи клас може да се каже, че „скача в басейн“. А може ли да плува? Как ще се научи? Кой ще му помогне? За какво да се хване? ……. Хиляди са въпросите, които родителите си задават. И се налага да ги обмислят много по-рано. Първо преценяват каква е готовността на детето, после кое училище да изберат, каква форма на обучение да бъде и т.н. и т.н.
В този труден избор до тях трябва да бъдем ние, специалистите, терапевтите на детето – не за да даваме готови отговори и решения, а да подкрепим родителите, да разширим тяхната информираност, да преценим заедно възможностите на детето, да им помогнем да обмислят всички възможни варианти, за да изберат най-удачния в конкретната ситуация.

Откъде да започнем? От най-важното – детето!

Обикновено детското развитие от 0 до 6 год. разглеждаме в няколко, условно приети области:

  1. Обща моторика – областта на тялото, координираните движения, извършвани от по-големите мускулни групи, или как детето се придвижва в пространството: ходене, бягане, скачане, балансиране, хвърляне на топка, каране на колело, пространствена ориентация и пр. Развитието на общата моторика е важно – тялото усвоява първо грубите движения като контрола на ръцете и краката и чак след това преминава към фините движения, при които участва долната част на ръката и пръстите. Ако не развият добре общата си моторика, децата се затрудняват в овладяването на фините движения, а те са от голямо значение за училищната готовност.
  2. Фина моторика – фините движения на пръстите на ръцете или как детето манипулира с предметите, как държи средството за писане. Ръцете са “инструмент на мозъка” и развивайки моториката на ръцете, се развива интелекта на детето. Фината моторика оказва влияние върху развитието на паметта и мисленето, речта, писането, логическото мислене, концентрацията. При деца с дефицити във фината моторика се наблюдават и нарушения в оцветяването, писането по контур, рязане с ножица, говор и пр.
  3. Адаптивна област – доколко детето е самостоятелно в ежедневните дейности: събличане, обличане, хранене /в т.ч. приготвяне на закуска, сервиране на масата/, тоалет и пр., може ли да се адаптира към промени в средата, как разбира и удовлетворява потребностите си, как взаимодейства във и със средата.
  4. Комуникативна област – доколко детето разбира речта и си служи функционално с нея, използва ли я за общуване, влиза ли в различните комуникативни роли /на говорещ, на слушател/, задава ли въпроси. Ако няма развита реч използва ли алтернативни методи за комуникация /с картинки, с жестове/. Дали умее да изразява емоциите си, разбира ли ги, справя ли се с афективните си състояния, и др.
  5. Социална област – поведение, или как детето взаимодейства с другите по време на ежедневни дейности в социалната среда, игри и др. Разбира ли социалните норми и може ли да ги спазва. Създава ли близост и как /самостоятелно или с посредничеството на възрастен/. Поздравява ли и как /първо или изчаква да бъде поздравено/. Какви стратегии за разрешаване на конфликти използва, как защитава притежанията си. До колко може да следва инструкции, има ли изградени умения за включване в съвместни дейности, как се включва в тях, изчаква ли своя ред. Как откликва /и откликва ли/ на емоционалните прояви на другите, играе ли с връстници и т.н.
  6. Когнитивна /познавателна/ област – област с огромно значение, която включва в себе си всички познавателни умения, формирани както по време на образователни занимания, така и в процеса на игра, общуване, спонтанно опознаване на околния свят, натрупване на социален опит.

Специалистите проследяват динамиката в развитието на детето в тези области. Смята се, че децата до навършване на предучилищна възраст трябва да са овладели различните умения до определено ниво, съотнесени към средностатистическата норма на същата възраст. Тези умения се овладяват в процеса на игра, израстване, развитие, възпитание, социализация и при нужда терапевтична интервенция. След навършване на 6 год. обикновено се прави преценка на училищната готовност на детето – т.е. доколко е овладяло базисните умения, нужни при постъпване в първи клас. А защо те са му нужни и какво е толкова по-различно?

Ако в детската градина детето е било „отглеждано и обучавано“, то в училище ще бъде основно обучавано. Ако не е овладяло определени умения процеса на обучение занапред ще бъде затруднен и това неминуемо ще се отрази на емоциите и цялостното поведение на детето .

На тази ранна училищна възраст се случва и нещо друго много важно. Детето не само е изправено пред високите образователни изисквания и очаквания за постижения, но то трябва да се справи и самостоятелно с предизвикателствата на общуването, с „вграждане“ в новата среда от връстници и учители, да си намери приятели, да бъде прието, харесвано, да може да се грижи за потребностите си според правилата . Когато невъзможността на детето да отговори на обучителните изисквания и на социалните си потребности се сблъска с липсата на нужните за това умения, настъпва т.нар. втора възрастова криза – кризата на първи клас. Обикновено, с малко помощ, децата успяват да се справят до към втори клас. Но какво става когато детето има и други затруднения – в двигателното развитие, комуникацията, говорните умения или друго? Какви са тогава алтернативите и начините за справяне?

Да започнем с това, че първо трябва да се направи предварително обективна оценка на физическото и психическо състоянието на детето – дефицити,възможности, постижения, темп на развитие и т.н. – което е работа на специалистите /лекари, психолози, логопеди, кинезитерапевти , педагози и т.н./ Обикновено това се прави по посочените по–горе области на развитие /или други сходни критерии/, като оценката се предоставя на всички заинтересовани страни – родители, учители и институции, които ще изграждат подкрепящата среда. Семейството преценява и собствените си възможности и ресурси за справяне, информира се за възможностите и се изправя пред трудния избор “Къде да учи детето ?”

За повече яснота възможностите за избор са представени графично на схемата по-долу, а след нея са описани по-подробно:

Схема на възможностите за обучение и подпомагане

Когато децата завършат предучилищна група, но нямат готовност за тръгване в първи клас могат да бъдат отложени с една година, като за целта се явяват на съответната комисия. Отлагането означава повторно обучение в предучилищна група, която може да бъде в детската градина или в предучилищна група в училище. Предучилищната група в училище би могла да послужи за една плавна адаптация към училищната среда на дете, което още не е готово да постъпи в първи клас и където то да се запознае с училищната обстановка, режим и правила, докато същевременно натрупа нужните умения.

Къде да се случи това решават родителите, като е добре да имат предвид потребностите и трудностите на детето за училище, а не своята собствена необходимост да изчакат още една година и да отложат момента на постъпване в първи клас. Понякога е много трудно за родителите да диференцират своята нужда от изчакване с още една година от тази на детето им. Затова и периодичните консултации със специалисти, включването в различни родителски групи за подкрепа и повишената информираност по отношение на този въпрос, са една добра база за разбиране на своите лични потребности и желания, и тези на детето. Фокусът е върху детето. Решенията, които никак не са лесни, се вземат заради неговото бъдеще.

С отлагане от една година или не, идва и първият учебен ден и детето трябва да постъпи в първи клас.

Какви всъщност са вариантите?
Единият вариант е интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности в общообразователно училище. Целта е децата да се обучават и развиват заедно с връстниците си, обградени от достъпна и подкрепяща среда, съобразно техните възможности и дефицити. Ако децата не могат да участват самостоятелно пълноценно в училищното обучение, могат да получат ресурсно подпомагане и социален асистент.

Ресурсното подпомагане на обучителния процес се извършва от обучени специалисти от ресурсните центрове /логопед, психолог, специален педагог/с помощта на подходящи дидактически материали, помагала, индивидуални програми.

Социалният асистент придружава детето в училище и му помага във и извън час в ежедневните дейности, подпомагайки адаптацията и развиването на самостоятелност. Не е задължително да влиза в час, ако детето се справя само.

В началото на учебната годината се сформира училищен екип с участието на родителите, класния ръководител, специалисти от ресурсния център, който определя точно по какъв начин ще протече подкрепата на детето в училище – програма и форма.

Повече информация може да се получи в Ресурсните центрове по местоживеене и на официалния сайт на РИО – НАРЕДБА № 1 от 23 януари 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания”.

За гр. Варна повече информация: http://rio-varna.bg/ раздел ЕКПО -“Заповед № РД06–167/11.02.2015 г. за определяне на Екип за комплексно педагогическо оценяване”.

Най-общо казано формите на обучение са масова, индивидуална и комбинирана.

  • Масовата протича съвместно с всички ученици в паралелката в училището с помощта на ресурсни учители и други специалисти от ресурсните центрове.
  • Индивидуалната е изцяло съобразена с възможностите на детето със специални образователни потребности.
  • Комбинирана форма на обучение е все още е в процес на разработване /прилага се като “пилотен проект” в някои училища в страната/. Децата със специални образователни потребности се обучават съвместно с децата в класа по някои от предметите и имат индивидуално обучение по други.

За съжаление, по една или друга причина интеграцията в масови учлища не винаги се получава. Понякога и децата, и родителите се оказват подложени на голям стрес. Затова съществува и друг вариант на обучение.

Това са специалните училища, които са се оформили като нужен партньор в живота на децата и техните семейства. Идеята е в защитена и спокойна среда, с постоянна подкрепа от възрастен, те да се обучават по специализирани методики, които им дават възможност да развият силните си страни, да придобият знания и умения по адаптиран за тях начин, като освен развиване на познавателни умения, се работи за развиване на социални, адаптивни умения, самообслужване и самостоятелност.

Затова преди да изберат училище за детето си, все повече родители предпочитат да добият преки впечатления чрез срещи с учители, директори, посещение в различни училища, „Дни на отворените врати“ и др. Семействата сами избират училище, съобразено с индивидуалните способности на тяхното дете.

Факт е, че все повече родители по една или друга причина са склонни да изберат предизвикателствата на масовото училище с ясното съзнание, че образователната система тепърва ще се учи да се съобразява с индивидуалните потребности и различия на децата. Но „Хубавите неща стават бавно“ и „Всяка промяна е трудна.“ Хубавото е, че първите стъпки са направени и те ще стават все по-уверени, стабилни и съобразени с променящите се потребности на децата и родителите. Родителите все по-активно и компетентно участват в процеса на образование и обучение на децата, стават все „по-чуваеми“. Желанието за промяната се заявява, промяната се отстоява.

Програмите за интеграция към момента извеждат като основна цел осигуряването на равен достъп до качествено образование, като изрично се отбелязва, че равният достъп “не означава еднаква грижа спрямо всички деца, а диференциране на грижата спрямо техните различни потребности”. Това означава, че за “онези деца, които нямат равен старт, е необходимо да се полагат специални грижи с оглед тяхното пълноценно участие в образователния процес”, част от които са изграждане на подкрепяща среда и толерантно отношение.

В интеграцията, като стратегия за приобщаване на индивиди, семейства или други групи от хора, носещи своите различия /било то езикови, религиозни, общностни, расови, национални и т.н./, като че ли толерантността е повече еднопосочен процес т.е. насочена от средата към индивида. В този смисъл детето се оказва „обект“ на въздействие от околните. Държавите, за които интеграцията е наука, изкуство и предизвикателство, отдавна са забелязали, че всъщност този процес е двупосочен. Не само средата променя индивида, но и индивида променя средата. „Взаимно включване“ /mutual inclusion/ означава и равнопоставеност, двупосочен толеранс, двупосочна отговорност. Нека всички да се замислим какво означава това в училищния процес!

Ние, хората, така сме устроени, че трудно приемаме новото, различното, непознатото. Това, което не разбираме – не приемаме, защото ни плаши. Включват се защитните ни механизми на “отхвърляне”, особено ако има и негативни емоции и както учениците в клас, така и родителите трудно приемат “различното” дете. В пълна сила важи и обратното – родителите на това дете се настройват враждебно към останалите деца и родители, донякъде заради собствените си притеснения, донякъде и поради подобен минал опит на отхвърляне. Да си спомним и приказката за “Най-хубавото птиче”.

Какво може да се направи? Родители на деца завършили първи клас споделят личния си опит и дават следните съвети, които съвпадат и с насоките от специалистите:

  • Предварително детето да свикне със сградата, с класната стая, да се запознае с учителката, с асистента /ако има/, с някои деца в неформална среда.
  • Родителите от класа да бъдат запознати и добре информирани предварително. Тъй като учителите не познават добре децата, това по-успешно прави родителят на детето. Може да се изработи опознавателни картички, табло със снимки и описание на особеностите, качествата на детето, по възможност със снимка, с лично послание към другите. Има различни варианти, които могат да се вземат като шаблон в интернет пространството с подобни сайтове или всеки да прояви фантазия и творчество.
  • Децата на тази възраст “копират” отношението на възрастните. Нека бъдем “добрия” модел. Учителят ежедневно има тази възможност. Всекидневно, а може под формата на игра да приучи децата на толерантност и да им помогне да общуват с “различното” дете.
  • Обикновено е добре да седне на първия чин, където дразнителите са по-малко. Асистентът може да е до него /ако се нуждае/ или да изчаква пред класната стая.
  • Да му се осигури по възможност “кът за почивка” или излизане навън.
  • Децата разбират по-добре невербалните сигнали. Осигурете символни картинки, които да подобрят разбирането на инструкциите, изискванията и последователността на събитията. Може да му дадете часовник, по който да следи колко време остава до края.
  • Въоръжете се с търпение! Конкретните знания са важни, но училищните умения-да разбере правилата, да спазва дисциплината, да ползва учебниците и т.н. са по-важни и тяхното овладяване е първата задача за детето. А тя изисква последователност и време.

Ще цитирам по памет майката на две деца-близнаци, които са вече четвъртокласници, със свои приятели, свои успехи и неудачи, свои постижения и трудности, свои домашни задачи и ваканции, свой „училищен живот“. Притесненията и тревогите на първи клас за майка им са минало, тя си има своите нови предизвикателства. Когато разказваше тяхната история нямаше човек, който да не се просълзи! Ще цитирам по памет:

Бъдете позитивни, бъдете добронамерени, бъдете отворени и откровени към другите. Толкова хора ни подкрепиха и направиха всичко възможно децата ми да се чувстват добре! Повечето страхове са само в главите ни! Трудности винаги ще има! Но когато тръгнеш с добро напред и усмивка, те неминуемо ще ти се върнат. И от най-трудната ситуация има изход, и в най-тежките моменти се намира кой да те подкрепи! Вие не сте безсилни – можете много неща да направите, много неща да промените! Нещата се случват, когато ги правим заедно!“

Нека тези хубави думи ни провокират към повече взаимна толерантност и „взаимно включване“!

Автори:
Цветалина Йосифова – психолог-психотерапевт, специализант клинична психология, Карин дом
Ангелина Костова – детски психолог, Карин дом


Снимка: Marcus Kwan via Flickr