Благодарим сърдечно на журналистката Йовка Йовчева за споделеното за книгата „Първите 25 години на Карин дом”, за личните спомени и мисли за един период на дълбоки промени за хората и децата в България!
Книгата с автор Даниел Пенев, можете да поръчате от сайта на Карин дом и от Дарпазар.
Постъпленията са в подкрепа на Карин дом.
Йовка Йовчева, журналист в Дарик радио и майка на три момчета. Зад гърба си има 25-годишен опит в медиите. Работила е в БТА, в „Нова телевизия”, а вече две десетилетия е част от екипа на Дарик в София. Смята, че е от щастливците, чийто професионален път ѝ дава шанс да срещне лично големия дипломат и филантроп Иван Станчов.
През 2014 г. е отличена с наградата „Глас на годината” на Дарик радио. През 2020 г. печели наградата „Златна ябълка” на Националната мрежа за децата в категория „Журналист” – за обективната й работа по темите за децата и журналистическата й етика.
От Йовка Йовчева
„На мен ми казваха, че съм луд, когато започнах Карин дом и се радвам като виждам други луди като Канети /бел. ред. Елиас Канети – писателят носител на Нобелова награда за литература, роден в Русе/, също да правят неща, които не са съвсем нормални. Защото днес нормално човек не отива на улицата да кани един беден човек на обяд, както е правил бащата на Канети всяка неделя“ – Иван Станчов в интервю за Дарик радио през 2011 г.
„Първите 25 години на „Карин дом” е книга, в която ще срещнете малка част от „лудите” съмишленици и помощници на големия български дипломат и филантроп Иван Станчов в сбъдването на голямата му мечта – да създаде и утвърди „Карин дом”, място за специална грижа за специалните деца. Малка част, защото за превръщането на „Карин дом” в това, което е днес – модел за социална и здравна грижа, за образование на децата със специални потребности, са работили стотици, даже хиляди експерти, съмишленици, родители и деца.
В книгата на фондация „Карин дом” колегата журналист, преводач и редактор Даниел Пенев е събрал спомените на малка, но важна част от тази пъстра палитра от сподвижници на Иван Станчов. Сподвижници, работили редом до него за това къщата „Три кладенци” в Морската градина на Варна, собственост на семейството на дипломата, да се превърне в истински дом, който не само извади на светло тези деца, скрити от обществото, но им даде шанс да се развиват според собствените си способности. Нещо повече – „Карин дом” обърна нагласите, разчупи стигмата, зададе модел за работа със специалните деца, който залегна в основата на промените в социалната сфера в следващите близо три десетилетия в България до днес.
Карин – така се казва братовчедката на Иван Станчов, родена с церебрална парализа, чието име носи „Карин дом”. Трудно е да си представим как в зората на демократичните промени в България в началото на 90-те години на миналия век, идеята за подобен „Център за деца със специални нужди” е звучала в ушите на мнозина. В общество, привикнало да крие тези деца от хорските очи, приело че мястото им е в домове за деца с увреждания, после в домове за възрастни с увреждания и така колкото Бог им отреди!
Затова и стореното от Иван Станчов и екипа на „Карин дом”, заедно с всички техни съмишленици през тези 25 години е голяма крачка не само по отношение на качеството на грижата за специалните деца, а в обръщането на нагласите, в израстването на обществото ни и гледната му точка за потенциала на тези деца, в узряването, че трябва да им бъде даден шанс да го развият по най-добрия начин.
Вероятно е била голяма трудност за автора на книгата – Даниел Пенев, да подбере онези 25 личности от голямата общност на „Карин дом”, с които да ни срещне. Да отличи само 25 ключови събития от този четвърт век история на организацията. Да ни разкаже за „Карин дом” само през погледа на 25-тима родители, младежи и съмишленици. През очите само на 25 специалисти сред стотиците, посветили се на тази кауза. Трудност, защото историите, които правят плътен образа на явлението „Карин дом” в България, са хиляди. Те минават през куп лични истории и предизвикателства, куп радостни сълзи и усмивки на родители и деца, в които екипът на „Карин дом” е повярвал и на които е помогнал. Да направят първите си крачки, да изрекат първите си думи, да напишат първите буквички….
Тази книга не е за вътрешноведомствена употреба, тя не е само за социални работници, за експерти или хора, свързали съдбата си с „Карин дом” през тези 25 години. Тя не и само за родители на специални деца, а за всички хора с отворени сърца в България. Защото в нея се разказва тъкмо това – как се работи със сърце за една кауза. Защото тази книга всъщност е история и на порастването ни като общество. На съзряването ни за нуждата от адекватна грижа, солидарност, разбиране и приемане на различните деца.
С поглед към годините назад, към извървените стъпки, книгата гази и в бъдещето. През погледа на експертите и специалистите читателят ще влезе и в още неоткрития нов център на „Карин дом” във Варна – модерна сграда, която ще залага на най-новите съвременни стандарти за работа със специалните деца.
Да помагаш на децата, прекрачили прага на „Карин дом” е благословия. Признават го в тази книга и специалистите, работили и работещи там. Защото приемат всичко сторено от тях не толкова и не само като дадено на семействата и децата, а като дело, дало им много обич. Дело, помогнало на самите тях.
Само родител на дете със специални потребности знае трудния и понякога продължаващ с години път от „ада на отчаянието” до усмивката и надеждата след първите постижения на детето му. След срещата с диагнозата тези родители наистина поемат към най-трудното пътешествие в живота си. Често се лутат по пътя, а в страна като България, уви е много лесно буквално да се изгубиш в този социален и здравен лабиринт. Затова за тези родители и деца, които са имали щастието да се срещнат с „Карин дом” – той е обич, школа по професионализъм и човечност и най-вече благодарност с конкретни имена.
Жени, Дора, Жечка, Светлана, Ива, Люба и леля Данче – хора с големи сърца, на който Йордан, днес вече студент, благодари от страниците на книгата, за всичко, което са му дали в „Карин дом”. За родителите и децата, срещнали подкрепа в къщата „Трите кладенци” „Карин дом” наистина е „шерпа”, без който пътят им към върха би бил невъзможен. А товарът непосилен. Тяхната благодарност, че хората в „Карин дом” са споделили тази „тежка част от пътя им” наистина стиска за гърлото всеки читател!
И ако вие вече държите „Първите 25 години на Карин дом” в ръцете си, вероятно вече сте част от екипа съмишленици на тази сбъдната мечта на Иван Станчов, която продължава и ще продължи да преобръща хиляди детски съдби.
Постъпленията от книгата ще подкрепят работата на „Карин дом”, който скоро ще отвори нов модерен терапевтичен център в град Варна. И там ще дава още от същото – подкрепа, грижа, обич и надежда!
Хората с големи сърца в екипа на организацията ще продължат да бъдат вълшебен помощник на специалните деца и техните родители. ”Шерпи” в нелекия им път. Хора, които всеки ден с малки крачки помагат на любовта да победи отчаянието и страха и заедно със семействата да се радват на малките победи… А те – малките победи, видно и от тези 25 години, направиха възможна голямата промяна в работата със специални деца у нас. Промяна, която трудно може да си представим без „Карин дом”.