Какво ме мотивира, вдъхновява и дава смисъл на моята работа като социален работник? Запознайте се с Илияна
На 17-ти март – Световен ден на социалната работа, искаме да честитим и благодарим на социалните работници и на всички хора, отдадени на професии, подкрепящи другите! Специално искаме да честитим и на нашите колеги социални работници!
Скъпи момичета (защото са само момичета), бъдете все така човеколюбиви, подкрепящи и солидарни! Знаем, че ежедневно отдавате сърцата и енергията си на другите, много често пренебрегвайки себе си и ви пожелаваме да бъдете все така силни, борбени и вярващи в доброто. Благодарим ви!
А вие познавате ли предизвикателствата на професията на социалния работник? Вижте какво разказа за своята работа колегата ни Илияна Димитрова.
За да ви запознаем отблизо какво представлява „социалната работа“, какво всъщност е ежедневието на социалния работник и какво мотивира хората, избрали тази професия, да бъдат винаги до най-уязвимите и нуждаещите се от подкрепа, помолихме нашите прекрасни колеги социални работници в Карин дом: Бистра, Веси, Меги, Илияна и Таня да разкажат за своята ежедневна работа и мотивация.
Израснах в семейство на военен и акушерка. Като дете на медицински работник грижата за най-малките, най-беззащитните беше на почит у дома. Виждах колко е трудно, но и колко удовлетворяващо е, когато малкото 900гр. бебе достига заветните почти 3 ,000 кг. И майка му и татко му го държат в обятията си. Подкрепата и протегнатата ръка, действията с мисъл за другия са били винаги част от живота ми.
Исках да помагам! Дълго търсих пътя. Отклоних се от посоката, но само защото красотата е навсякъде край нас. После срещнах любовта и времето забави ход. Дойдоха децата. Две прекрасни принцеси. Едната дива и непокорна, като Мулан, другата тиха и спокойна, като Аврора. Израствах с тях, учех се, правех грешки, но щастливите моменти остават в съзнанието като черно-бели фотографии. И те пораснаха… Избраха път и разпериха криле, а аз трябваше да ги пусна.
Подкрепата, тя е в добрата дума, в погледа, в усмивката. В подадената в подходящ момент ръка. В рамото, на което можеш да се опреш или да …. поплачеш.
Вярвах безрезервно в държавата, институциите и най-вече в хората. Все още вярвам в хората!!!
Като дете често посещавах, дом „Другарче”, продължих да го правя и след като станах семейна с децата си. Учех ги да споделят, да обичат. Учех ги, че помощта е не само материална, че е по-важно да обичаш, да подкрепяш.
Надявам се да съм ги научила да са добри хора!
И така аз съм дете на прехода. С всички катаклизми – социални, морални, идеологически и финансови. Краха на комунизма, краха на държавността. Филмът, който ме разтърси из основи е филмът за Могилино. Тази нечовешка картина се е запечатала в съзнанието ми. Разбрах, че институциите и държавата не могат да поемат тази отговорност. Не бива да заменят семейството! Мина време, не малко, но мисълта как бих могла да подпомогна семействата, за да останат заедно се загнезди в съзнанието ми.
След дълго обмисляне на решението, продиктувано от желанието ми да помагам се озовах в Карин дом. Срещата ми с Веси Тинчева от обучителния екип, ми вдъхна вяра, че посоката е вярна. Срещи със специалисти и социалните работници, запознаване с цялостната дейност на Карин дом –разбрах, че съм на правилното място. Приключих курса за сътрудник социални дейности – „Социална работа с деца и семейства в риск“ с подкрепата на прекрасния си ментор – Веси Тинчева и с безценната помощ на колегите: Бистра, Вероника – екипа на Жени Сапунджиева. Благодаря ви!
И получих обаждане! Благодаря за доверието! Присъединих се към екипа на Монтесори къща през 2015 г. при малките монтесорковци. Станах част от тази вълшебна къща, а всяко едно от тези малки умници остана в сърцето ми. Целувам ви прекрасни мои малки монтесорковци!!
Животът е низ от промени. И всяка ни учи на нещо, но обичта към децата е водеща в моята работа.
Промените ни правят по силни, надявам се. Вече съм част от екип социални работници в Карин дом. Съвместно с родителите и терапевтите търсим и намираме най-подходящата терапия за състоянието на всяко дете. Разговарям с родителите. Разяснявам на семействата промени в образователната система, насочвам ги към възможности за отпускане на материално или финансово подпомагане към съответните социални звена.
Да съдействам на родителите в тяхната най-отговорна задача, да направят своя информиран избор с мисълта и увереността, че правят най-доброто за своето дете, така аз виждам своята роля в Карин дом. Прекрасни малки слънца, за всяко от тях милея. Обичам ги.
Част съм от прекрасен и сплотен екип. Разчитаме един на друг. Доверието в този екип е много важен елемент от съвместната ни работа, за да успеем да спечелим доверието на родителите. И те го правят. Споделят проблемите си. Споделят и радостите си. И ни се доверяват. А ние се стремим да отговорим на това доверие с професионализъм и усмивка. Близкият контакт за мен е много важен. Доверителната връзка между мен и родителите е важна за мен и моята работа, а и за родителите. Така изграждаме наше пространство, в което те могат да споделят притесненията си, а аз мога да ги насоча за помощ и подкрепа. Заедно споделяме и щастливите мигове – първа крачка, очен контакт, прегръдка. Щастлива майчина сълза, поглед или усмивка. Споделяме тези специални моменти моменти и в тях е смисъла да си социален работник.
Илияна Димитрова се присъединява се към екипа на Монтесори къща в Карин дом през 2015 г. а от 2018 г. заема длъжността социален работник.
Снимка от Plush Design Studio
