Ролята на таткото за психическото съзряване на детето

Майката е не само физическия носител на плода – бъдещето дете, но и основната фигура, от която зависи бъдещото развитие на малкия човек. Ролята на бащата обаче е не по-малко важна в процеса на психическото съзряване на детето.

Клиничният психолог проф. Иванка Бончева описва значението на таткото в първите години от живота на детето. По думите на автора, бащата е „балансиращият“ елемент между емоциите на майката и разумното поведение в някои ситуации. Той е този, който внася спокойствие, сигурност и равновесие. Неговите функции в психическото съзряване на детето са следните:

1. Да подпомага отделянето на детето като самостоятелна психологическа единица – помага на детето да разпознава мое от чуждо.
2. Позволява в психологическата карта на детето да се появи идеята на взаимоотношението „Мама-Тати-Аз“, която е в основата на функционирането на обществото.
3. Внася модел за спряване с конфликти – с активното участие на бащата детето узнава, че когато са трима и то иска нещо, има следните възможности:
1. да се насочи само към „силния на деня“ в конкретната ситуация;
2. да създаде открита коалиция с фигурата на бащата, за да омиротвори майката;
3. да създаде конфликт между родителите на принципа  „Двама се карат, третия печели“ – детето пренасочва вниманието на родителите един към друг и постига желаното.


Благодарение на пълноценния контакт с двамата родители детето се научава да показва полово специфично поведение. Детето осмисля и усвоява полово специфините поведенчески модели и умее да ги възпроизвежда. Много често, когато единият родител се нагърби да изпълнява едновременно ролята на баща и майка, често се създават условия за объркване в детската психика, ето защо при отсъствие на единият родител е добре да се открие подходящ заместител (дядо, баба, друг роднина или приятел/ка).

–
Из „Психология на детското развитие“ на Иванка Бончева, стр. 62-64.