За контакт с нас
Адрес

Местност Свети Никола

ПК 104, Варна 9010

България

Телефон

052 302518

За братята и сестрите на деца със специални нужди

2 юли 2014

Повечето братя и сестри имат проблеми от време на време – не са съгласни един с друг, спорят помежду си и понякога дори не се харесват. Друг път с удоволствие споделят преживявания и се гордеят с постиженията на другия.

По-различно ли е, когато единият е със специални нужди?

Ето какво са казали по темата някои деца:

- Никога не мога да правя каквото искам. Винаги трябва да пазя тишина, за да не безпокоя сестра ми.
- Понякога се чувствам засрамен, когато хората ни гледат, защото брат ми е получил криза в магазина.
- Ядосвам се, когато брат ми получава цялото внимание. Понякога и аз се нуждая от помощ.

Но от друга страна:

- Понякога ми е тъжно,  че сестра ми не се подобрява. Но тогава се сещам, че съм щастлива, че тя е до мен.
- Сестра понякога плаче много и не иска да стане от леглото. Но пък е най-добрата в отбора по дебати.
- Брат ми постоянно чупеше нещата ми, не нарочно – без да иска. Но аз и татко измислихме план, и сега брат ми помага да прибирам нещата, когато го помоля.

Всички братя и сестри са в съревнование, но да имаш брат или сестра със специални нужди, е особено предизвикателство. И все пак, родители и деца казват, че човек може да се справи и че дори има някои предимства.

Братята и сестрите на деца със специални нужди може да имат “специални” чувства.

Много родители прекарват голяма част от времето си в грижа за дете със специални нужди. В резултат, другите деца в семейството може да почувстват, че техните нужди са по-маловажни или да изпитват други тревоги. Тези реакции могат да се изявят по много начини. Някои деца/младежи може:

  • да се чувстват самотни, пренебрегнати или да ревнуват заради повечето внимание, което получава детето със специални нужди.
  • да искат и те да имат проблеми, за да получат повече внимане.
  • да изпитват тревога, че увреждането е заразно и могат да го прихванат.
  • да прекаляват с помагането или да станат неуслужливи, за да получат внимание.
  • да опитват да улесняват родителите си, като нямат претенции или изпитват вина.
  • да изпитват вина заради собственото си добро здраве.
  • да се чувстват засрамени или да негодуват, когато трябва да включат брата или сестрата в заниманията с приятели от квартала.
  • да се страхуват да изразят негативни емоции, за да избегнат стреса в семейството.
  • да се тревожат за грижата и бъдещето на брат си или сестра си.

Родителите могат да помогнат!

Опитайте се да “опростите” състоянието на братчето/сестричката и да го обясните на децата си на подходящ език. Направете това отрано и го правете често, защото разбирането и реакциите на децата се променят с времето. Децата трябва да знаят какво представлява състоянието и какво да очакват. Също така трябва да знаят какви са слабите и силните страни на техните братя и сестри.

Ето какво разбират децата на различна възраст:

Предучилищна възраст, преди 5 години

Децата на тази възраст все още не са способни адекватно да изразят чувствата си чрез езика, затова най-често ги изразяват чрез поведението. Все още не са способни да разберат какви са специалните нужди на техните братя и сестри, но ще започнат да забелязват различията.

Начално училище

На тази възраст децата вече по-добре разбират различията. Могат да разберат и обясненото, когато е с подходящи термини. Може да се страхуват, че увреждането е заразно или че и на тях им има нещо. Може да изпитват вина, защото имат негативни чувства към брат си или сестра си или, защото самите те нямат проблем. Някои деца започват да прекаляват с указването на помощ, други стават неотзивчиви, за да привлекат внимание. Както във всички връзки между брат и сестра, децата имат противоречиви чувства.

Юноши

Тийнейджърите разбират по-дълбоко значението на увреждането и може да задават въпроси за повече информация. Възможно е да разсъжданат дали това ще се отрази на социалния им живот и дали ще успеят да се впишат. Тъй като одобрението на групата е важно, юношата може да се чувства засрамен, защото има брат или сестра, които са различни. Някои от тях може да негодуват срещу отговорностите или да се тревожат, както за бъдещето на брат си или сестра си, така и за своето собствено.

Родители, които искат детето им със специални нужди да бъде активен член на семейството, може да отделят по-малко внимание на нуждите на другите деца. В такъв случай, обаче, е важно да се опитвате да отделяте време по график на всяко дете и то да бъде прекарвано с всеки от дватама родители, заедно и поотделно.

Когато планирате семейни мероприятия, помнете, че не всичко може да се прави от цялото семейство. Ако дейността е твърде скъпа за детето със специални нужди, грижи за него могат да бъдат уредени докато семейството е навън.

Окуражавайте всяко дете да намери свои собствени интереси и му осигурете пространство за лични вещи.

Отбелязвайте уникалните дарби и постижения на всяко дете и се уверете, че то има приятелства и извън семейството. Ако детето се притеснява от това как ще реагиагира приятел на неговите брат или сестра, разиграйте заедно някои възможни разговори и обяснения.

Нека детето със специални нужди да върши колкото може неща само, като например някои неща у дома. По този начин всеки има свои отговорности и децата не се чувстват пренатоварени. Детето с увреждане трябва да се съобразява със същите правила и да понася подходящи последствия, когато се налага.

Намерете подходящ начин да благодарите на всяко дете, че помага и че е отзивчиво.

Родителите трябва да предвидят включването на помощ от роднини, когато това е възможно. Например, децата могат да прекарват време с други членове на семейството. През определен период от време, родителите да определят време за семейни дискусии, на тихо място, без разсейване. Такова отделено време ще помогне на всички да изразят чувствата си, позитивни и негативни, ще даде възможност да се обсъди стреса, породен от връстници, реакциите на публични места, повечето отговорности и други подобни теми. Децата трябва да са наясно, че е добре да задават въпроси и подобни дискиусии ще изчистят неяснотите, които може да са се породили. Родителите трябва да се стараят да бъдат спокойни, да оформят поведение, подпомагащо справянето със ситуацията, общуването и активно да търсят начини за разрешаване на проблемите. Проучванията сочат, че отбягването на тези теми води до затрудняване на децата да изразяват емоции, когато порастнат, да формират връзки с хората и да са податливи на депресия.

Източник: The Child Study Center