За контакт с нас
Адрес

Местност Свети Никола

ПК 104, Варна 9010

България

Телефон

052 302518

Ами ако моето дете не се впише в средата? Притеснения и идеи за справяне

7 октомври 2015

Много родители са изпитвали притеснение, когато изпращат детето си на детска градина или училище за първи път и са си задавали въпроса: Ами ако моят син или моята дъщеря не се впише в средата?

Трудно е за всеки родител да приеме, че неговото дете може да бъде отхвърлено от другите деца. В края на краищата защо другите биха избягвали такова лъчезарно и приветливо дете?

И докато много родители се сблъскват с възможността детето им да бъде прието трудно от връстниците си, родителите на деца със специални нужди трябва да се справят с един по-различен набор от обстоятелства. Тяхното дете най-вероятно вече преодолява доста препятствия, произтичащи от неговото състояние – медицински прегледи, интервенции, специално образование и т.н. Добавете и факта, че детето може би ходи по различен начин, общува различно от останалите или използва помощни средства и ето как детето със специални нужди среща трудности да се впише сред връстниците си.

Ако детето не може да намери допирни точки с децата от обкръжението си, чувството на изолация ще се пренесе и в зряла възраст. Това ще повлияе на начина, по който то ще общува с приятели, колеги, съседи.
Този негативен сценарий може да се избегне, ако родителите използват някои методи, чрез които да дадат възможност на детето със специални нужди да достигне до другите хора.

10 полезни насоки за всички родители,

които искат да помогнат детето със специални нужди да навлезе в зряла възраст с увереност в способностите си да общува с другите.

1. Намирайте възможности за социален контакт колкото може по-често и от възможно най-ранна възраст

Един начин децата да могат да намират приятели и да започнат процеса на социализация, е чрез занимания и игри с други деца. Намерете дейности, които харесват на детето и са подходящи за неговите способности. Този простичък процес на опознаване на другите чрез обвързване и споделяне на общи интереси помага на детето да види, че то е способно да се сприятелява. Така е по-малко вероятно детето да развие страх от обвързване и общуване, което да пречи на отношенията му, когато стане възрастен.

2. Уверете се, че заниманията включват и физически здрави деца и възрастни

Чудесно е детето да участва в занимания с други деца с физически ограничения, тъй като това помага на децата да осъзнаят, че те не са сами. Обаче, колкото повече порастват, толкова повече хора без физически проблеми ще влизат в техния свят.

Децата и възрастните, които нямат физически затруднения, често изпитват несигурност как точно да взаимодействат с деца със специални нужди. Но при всички случаи е изключително полезно за всички деца да открият по колко много неща си приличат, макар и някои да взаимодействат по различен начин. Сред тях може би има бъдещи колеги и приятели. Добра идея е детето със специални нужди да общува с различни деца и възрастни и така то ще развие уменията си за социално приемливо поведение.

3. Кажете на детето колко общи черти има с другите

Много вероятно е едно дете с увреждане да се чувства толкова по-различно от другите деца, че да не успее да се сприятели с тях. В такъв случай, за детето е важно да узнае по какво си прилича с другите деца. Например всички деца имат своите тийнейджърски идоли. Подчертайте това на детето. Така ще му помогнете да усеща пропастта между себе си и другите не толкова голяма.

4. Подхранвайте интересите на детето

Ако детето има интереси, това е възможност за него да се социализира. Най-доброто за хобитата и интересите е, че те дават възможности за цял живот – да се срещаме и да общуваме с другите, които споделят същите интереси. Едно дете, което стои в къщи и се занимава само, не би имало тези възможности за общуване.
Намерете клубове, класове и изобщо всичко, което да изкара детето от черупката. Да се експериментира с интересите е не само забавно, но носи чувство за постижение и овладяване на дадено умение. Да имаш увереност в собствените си способности помага да се развият чувство за самоуважение, усещане за Аз-а и самосъзнание. Тези три концепции за „себе си“ са важни, когато общуваме с другите. Ако приемем себе си, тогава и за другите е по-лесно да приемат нас.

5. Ако едно дете отхвърли вашето дете, това не е проблем на вашето дете

Отхвърлянето е проблем за всеки един човек, не само за хората с увреждания. Това е нещо, което ще се случи много пъти през целия живот на всеки един от нас. Естествено е човек със специални нужди да мисли, че е отхвърлен заради увреждането, което има, но това не е задължително. Обяснете на детето, че когато се случи да бъде отхвърлено, причината е по-скоро в другия, а не в него. Във всички такива случаи подхранвайте у детето чувството за самоуважение. Едно простичко „те губят“ върши чудеса. Или „Те биха имали чудесен приятел в твое лице, ако си бяха дали време да те опознаят по-добре“. Това създава отхвърляне на неразбирането, а не отхвърляне на детето.

6. Вземете под внимание истинската самоличност на детето 

Когато самоличността на човека е изградена около неговото увреждане, това оставя малко възможности той да се възприема като някой друг освен като човек, който е различен. За хората е по-лесно да се справят с трудности като увреждания, когато видят отвъд етикетите. Човек може да има увреждане, но да е футболист, родител или пианист. За да се видят нещата в една по-подходяща перспектива, трябва хората със специални нужди да гледат на своето увреждане като на част от цялото. Увреждането не бива да се поставя в центъра на личността.

7. Установете граници

Всички деца имат нужда от граници. В опит да се приобщи към другите деца, детето със специални нужди може да иска да участва в занимания, които не са безопасни. Поставянето на граници помага на децата да разберат, че взаимоотношенията, особено тези, които започват в детството, трябва да са безусловни и без напрежение, в рамките на едни разумни граници. Обаче внимавайте да не подцените способностите на детето си да постига отвъд вашето възприятие за неговите възможности. Децата никога не спират да ни изумяват, особено когато им се даде възможност да го направят.

8. Концентрирайте се върху способностите

Увреждането на едно дете може да промени някои аспекти от общуването му с другите. Само по себе си, това е нещо, което ще направи детето по-различно от останалите деца. Тези деца може да имат говорни затруднения или да се движат по-различно, да имат трудности при храненето или да използват помощни средства, но това не променя капацитета на децата да общуват с другите хора. В повечето случаи те пак могат да изразяват идеите, мислите и чувствата си. Тяхното придвижване може и да е ограничено, но те пак могат да прекарат един хубав ден навън. Когато в къщи се набляга на тези допирни точки, един човек с увреждания може да види себе си като част от един по-голям свят, в който има различни типове хора.

9. Говорете с други родители

Родителите на съседски деца и съученици на детето със специални нужди може да не знаят какви са способностите на вашето дете, така родителите са несигурни дали да кажат на сина или дъщеря си, че могат да бъдат приятели. Споделете с други родители за своето дете – така е вероятно те да вдъхнат кураж на друг родител, а също и на друго дете. Като отделяте време креативно да образовате другите, жънете много успехи.

10. Окуражете детето да сподели своята история

Едно дете със специални нужди не винаги може да се чувства комфортно да говори за себе си и своето увреждане. Също така може и да има теми, за които никога да не разговаря. Но споделяйки как и защо те имат това увреждане и показвайки, че са способни да общуват и взаимодействат с другите деца, показва на всички, че човек със специални нужди, всъщност не е чак толкова различен от останалите хора. Това е послание, което си заслужава да бъде споделяно отново и отново.

Когато младите хора се научат да се приемат такива, каквито са, да изследват интересите си, да се сприятеляват, да постигат цели, да общуват с останалите, това ще им помогне да подсилят чувството си на принадлежност, когато навлязат в етапа на зрелостта.