За контакт с нас
Адрес

Местност Свети Никола

ПК 104, Варна 9010

България

Телефон

052 302518

Надежда Станчов разказва историята на семейство Станчов и Карин

17 октомври 2014

Днес, 17 октомври, беше един щастлив ден за екипа на Карин Дом. Надежда Станчов, сестрата на г-н Иван Станчов посети Карин Дом и разказа историята на семейство Станчов, историята на Карин, разказа за любовта си към Италия и работата си с Мария Калас и Фелини и за любовта си към Варна. Надежда, накратко „Бамби“ от италианското бамбина, похвали екипа за усърдната работа в Карин Дом и обеща да ни посети отново.

Историята на семейството започва в далечната 1879, когато дядо й Димитър е бил във Виена, където се е научил на перфектен немски, френски, към допълнение към българския език, който е говорил. По него време Принц Фердинанд е имал нужда от човек, който да владее тези езици и е извикал Димитър Станчов в България. Анна дьо Грено, красива французойка е била придворната дама на Кралица Клементина, майката на Фердинанд. Тя научила български и се запознала с Димитър, в когото се влюбила. Двойката се оженила и започнали да пътуват, поради професията на съпруга, който вече бил дипломат и бил пращан в много държави. Семейството имало 3 дъщери и един син – Иван Димитров Станчов, който е бащата на Надежда.

Иван също станал дипломат като баща си. Той се оженил за американката Марион с която имали общо 7 деца, 2 от които са родени в Италия, 2 в Лондон и три от децата им са родени в България. Надежда е родена в Италия, откъдето идва и прякорът й „Бамби“. Тя била много красиво момиченце с руси къдрави коси. Една съседка на семейството обичала да казва „bella bambina” когато се срещали. Малката Надежда запомнила това и един ден се оглеждала в огледалото и повтаряла „бамби, бамби“, сочейки отражението си. От там се родил и прякорът Бамби, с който семейството се обръща към нея.

Семейството живяло в България по време на немската окупация и бомбардировките в София. След този тежък период за всички в България настъпил комунизъм. Семейството решило да се премести на по-сигурно място и това било осъществимо благодарение на американското гражданство на Марион. По това време Иван бил пратен първо в Румъния, после в Турция в резултат на професията си за Българското правителство. Марион, заедно със седемте деца, оставя почти всичко, което семейството притежава и напуска за далечната Швейцария. По това време най-малкото им дете, Андрей, бил само на 4 години. Осмината остават в Европа 3 години, когато разбират, че парите на Иван не са достатъчни. Той напуска Турция и без да се връща до България направо заминава при семейството си. През 1946 всички заминават за Щатите.

Семейството се настанява да живее при майката на Марион, но съжителството на толкова много хора било трудно и те започват да търсят къща, в която да се преместят и да има място за всички. Въпреки вече ограничените финанси на семейството, Иван харесва голяма стара къща, която купува. Това се превръща в дома на семейството отсега нататък. Всеки работи по къщата или градината, храни животните, които отглеждат, дои кравите или отглежда зеленчуците. Ако някое от децата се оплачело, Иван казвал „Това е добре за оформянето на вашият характер“. Всички били щастливи, защото това бил техният дом. Надежда си спомня с усмивка за този период от живота на семейството и твърди, че той е най-щастливият спомен от детството й. Тя е напуснала Варна когато е била на 6, но още помни ваканциите в къщата на баба си и дядо си. Дядо й е бил много сериозен, но баба й, французойка е била изключително мила жена. Тя помни как баща й четял вестник в градината сред много цветя, а кучето е лежало спокойно в краката му. За съжаление спомените й от София са свързани само с войната.

В един период от живота си, Надежда е заминава за Италия. Там тя живяла две години при леля си Елена, която имала дъщеря. Това е лъчезарната и чаровна Карин, която е родена с диагноза детска церебрална парализа. Мечтата на Карин била да проходи, но разбира се това нямало как да се случи. Въпреки това тя била много щастливо, любознателно, усмихнато момиче, което имало нестихващо желание да учи нови неща и да взима с пълни шепи от живота. Присъствието на Надежда в дома им било едно невероятно събитие в живота на Карин, която непрекъснато разпитвала братовчедка си за живота й, за детайли след всяко нейно излизане и срещи с нови хора. Чрез тези разкази тя сякаш живеела един паралелен живот. Въпреки, че животът на Карин не бил никак лесен, тя никога не се оплаквала. Дори напротив – била много позитивна, религиозна и смела. Надежда си спомня как двете се качвали на колата и отивали до плажа, а Карин, с необикновен блясък и радост в очите, молила братовчедка си да кара малко по-бързо, или да отиде малко по-далеч за нови приключения. Елена взимала Карин на почти всичките си пътувания и искала тя да види възможно най-много от всяко място, което посещавала. На едно пътуване до Венеция дори я качила на гондола. Може би в резултат на този подход на майка си, Карин била изключително образована. Говорила свободно 4 езика. Дори сама пишела Коледните картички, които разпращала на семейство и приятели. Разбира се това й отнемало много време, но тя била търпелива и започвала този процес от Август месец, понеже той бил много бавен. Ето на този дух, воля и позитивизъм се възхищавало цялото семейство Станчов. Не случайно Карин Дом е кръстен на това смело момиче.

В този период от живота си, Надежда работила с много хора, които били важни за арт средите на Италия. Сред тях са Мария Калас и Фелини. На тази тема има издадена книга, която е част от библиотеката на Карин Дом.

Тази история трогна екипа на Карин Дом. Ние всички сме много щастливи от визитата на г-жа Надежда Станчов и се надяваме скоро да ни посети отново.