За контакт с нас
Адрес

Местност Свети Никола

ПК 104, Варна 9010

България

Телефон

052 302518

Децата с нарушения от аутистичния спектър през погледа на терапевт от Карин дом

30 март 2015

Наскоро ми попадна една интересна статия за работата с деца с нарушения от аутистичния спектър, в която авторите бяха написали: „Работата с децата с аутизъм не е готварска книга. Ние трябва да подхождаме гъвкаво и да се учим от децата.“ Ron Leaf & John McEachin, editors. Published by Different Roads to Learning, New York, 1998.

Бих казала, че това е и мотото на терапевтите в Карин дом. Често към нас родителите се обръщат с желанието да потвърдим или отхвърлим дадена диагноза, но това не е наш приоритет, за нас е важно развитието на детето. Ние не работим с диагнозата, ние работим с индивидуалния потенциал на всяко дете.

Сигурно се питате: Какво правим ние на практика? А отговорът е: Наблюдаваме, правим оценка на нуждите на детето и заедно със семейството моделираме средата, учим се да играем и да откриваме радостта в общуването.
Какво е важно да съобразим при децата с нарушения от аутистичния спектър?

Общуването

Често пъти родителите казват, че детето не говори, но те го разбират. Оставили са му любимите храни, играчки и дейности на достъпно място, за да може то да се справя самостоятелно. В някой случай родителите решават, че ако вдигнат всичко нависоко, детето няма да има достъп до желаните неща и ще търси контакт с тях, но… то прави опит да каже какво иска, не бива разбирано и се стига до хапане, тръшкане, скубане и др.

В този случай казваме – „Всичко е комуникация!“ Детето трябва да бъде научено да общува по подходящ за него начин, според индивидуалните му възможности, така че да бъде разбрано и спокойно. Учим детето да отговаря на въпроси посредством жестове или да разменя картинка за желан предмет/дейност. По този начин и детето и родителя/терапевта получават удоволствие от взаимодействието си и търсят контакта по между си по-често.

Средата

Подредена и изчистена от стимули и дразнители. Съветваме родителите да изберат в своя дом най-защитеното от шум и странични дразнители /прозорци, домакински уреди и др./ място, където да обособят работен кът на своето дете. Светлината да бъде максимално близка до естествената. Вещите и играчките да имат точно определено място и винаги, когато детето ги потърси, те да са там. Средата трябва да носи усещане за сигурност и спокойствие у детето.

Визуално онагледяване

За никой не е новост, че децата с нарушения от аутистичния спектър разбират по-добре думите на възрастните, когато те са подкрепени от снимка или картинка. Дори ние възрастните, когато отидем в страна чиито език не говорим се ориентираме по знаците и символните картинки. Поставянето на снимки на предметите, изготвянето на дневен режим посредством символи, представянето на по-сложна дейност /пр. миенето на зъби/ чрез снимка на всяко действие, биха дали на детето възможността само да се справи с ежедневните си потребности без излишна тревога и усещането за „изгубеност в пространството“.

Дейностите/играчките

Всяка дейност и игра трябва да имат както начало, така и край. Няма дейности, които могат да продължават безкрай. Всяка играчка трябва да има точно определено място, на което да бъде връщана след употреба и едва тогава детето да вземе друга, с която да играе. Дейността/играчката „оживява“, когато родителя отделя време да сподели тази дейност/игра с детето си. Детето учи най-лесно когато имитира, а какво по-лесно и интересно от това да имитираме хората около нас /мама, тате, другите братчета и сестричета, домашните любимци и т.н/.

Подкрепления/мотивация

Защо да правя това? Сигурно всеки си задава този въпрос понякога. Този въпрос стои и пред децата, когато ги караме да прибират нещата на местата им или просто да изпълняват това което искаме от тях. Индивидуалния интерес – любима дейност, храна или играчка, са нашите скрити козове. Можете да прочетете много по въпроса за и против наградите и поощренията, но ние също правим всичко в живота си в замяна на нещо – пари, удоволствие и др. Много малки и обикновени неща могат да бъдат използвани като награда в резултат на добре свършената „работа“ от страна на детето – слушане на музика, любима играчка, любима храна, разходка и др. Единственото важно условие е добре да познаваме „индивидуалните мотиватори“ на нашето дете и да ги направим „неналични“, за да може да ги използваме като подходящи награди в точния момент за определено поведение.

Автор: Стефка Цветанова, психолог и член на Обучителния екип на Карин дом

Стефи проявява силен интерес към работата с деца с нарушения от аутистичния спектър
и деца с хиперактивност и дефицит на вниманието.


Снимка от WP Wide