„Разбиране на аутизма: причини, симптоми и възможности“ – автор Евгения Мишева

„Светът се нуждае от различни видове умове, за да работят заедно.“
Темпъл Грандин

Аутизмът, известен също като разстройство от аутистичния спектър, е нарушение на развитието, което засяга комуникацията, социалното взаимодействие и поведението. Това е комплексно разстройство, което се проявява по различен начин при всеки индивид и не е установена конкретна причина или лечение за него. По последни данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в Съединените щати, 1 от 44 деца е с нарушение от аутистичният спектър.

Аутизмът обикновено се диагностицира в ранна детска възраст, около две или три години. Симптомите на аутизма варират в широки граници, но обикновено включват забавено езиково развитие, трудности в социалното взаимодействие, повтарящи се поведения и сензорна чувствителност. Децата с аутизъм могат да имат затруднения с невербалната комуникация, например могат да избягват очният контакт при социално взаимодействие, както и да имат затруднено разбиране на мимиките, езика на тялото или емоциите на другите.

Към настоящия момент не е установена конкретната причина за възникване на аутизма, но изследванията показват, че вероятно е комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда. Скорошни проучвания идентифицират редица гени, които могат да допринесат за развитието на аутизъм. Освен това изследванията са установили, че някои фактори на околната среда, като пренатално излагане на определени химикали или инфекции, могат да увеличат риска от развитие на аутизъм.

Не е известно лечение за аутизма, но има терапии, които могат да помогнат за справяне със симптомите. Ранната интервенция е от решаващо значение за подпомагане на децата с аутизъм да достигнат пълния си потенциал. Терапиите с логопед, психолог и ерготерапевт са от ключово значение за подобряване на социалните умения, езиковото развитие и поведението. В конкретни случаи е възможно освен терапевтична работа, детето да бъде консултирано от детски психиатър или детски невролог и да му бъде назначено медикаментозно лечение, посредством което да се намалят тревожността или депресията.

В диагностичният инструмент DSM-5 (Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства, 5-то издание), използван от специалисти по психично здраве за диагностициране и класифициране на психични разстройства, разстройството от аутистичния спектър се определя като разстройство на неврологичното развитие, характеризиращо се с дефицити в социалната комуникация и взаимодействие, както и ограничени и повтарящи се модели на поведение, интереси или дейности.

DSM-5 също предоставя специфични критерии за диагностициране на разстройствата от аутистичният спектър, включително:

1. Дефицити в социалната комуникация и социалното взаимодействие, които се проявяват чрез:

• дефицити в социално-емоционалната реципрочност;
• дефицити в невербалното комуникативно поведение, използвано за социално взаимодействие (напр. лош зрителен контакт, нетипични изражения на лицето, поза на тялото и жестове);
• дефицити в развитието, поддържането и разбирането на междуличностните взаимоотношения.

2.  Ограничени, повтарящи се модели на поведение, интереси или дейности, изразени в поне две от следните:

• стереотипна игра (подреждане на играчки в редица), използване на стереотипна реч (ехолалия или идиосинкретични фрази);
• ритуализирани модели на вербално или невербално поведение (напр. възникване на висока тревожност при малки промени, ритуали, необходимост от рутина в ежедневието – винаги да се минава по един и същ маршрут или да се яде една и съща храна с определен цвят и/или текстура.);
• силно ограничени, фиксирани интереси, които са необичайни по интензивност или фокус (напр. силна привързаност към определени предмети);
• силна или слаба реакция към сензорните аспекти на околната среда (напр. безразличие към болка, силна реакция към специфични звуци или текстури, силни миризми).

Важно е да се отбележи, че аутистичният спектър е изключително широк и силните страни и умения на хората с аутизъм могат да варират значително. Важно е да насочим вниманието си върху уникалните способности на всяко дете, а не върху неговите ограничения.

Ето някой умения, които децата с аутизъм могат да притежават:

1. Добри визуални и пространствени способности: децата с аутизъм може да имат отлична визуална памет и умения за пространствено мислене, които могат да се проявят в артистични, инженерни или архитектурни способности.
2. Внимание към детайлите: децата с аутизъм могат да забележат неща, които другите е възможно да пропуснат.
3. Добра памет: някои деца с аутизъм имат изключителна памет, особено когато става въпрос за теми, които ги интересуват.
4. Аналитично мислене: Децата с аутизъм могат да притежават аналитично мислене и да намират решения на сложни проблеми.
5. Креативност: много деца с аутизъм имат живо въображение и могат да измислят уникални и изключително креативни идеи.
6. Фокус: децата с аутизъм може да имат способността да се съсредоточават върху определена задача или дейност за продължителен период от време, често ставайки експерти в конкретна област.
7. Логически разсъждения: Някои деца с аутизъм може да имат силни умения за логическо разсъждение, което ги прави отлични в решаването на проблеми и критичното мислене.
8. Математически умения: Децата с аутизъм може да са надарени в математиката, особено когато става въпрос за решаване на задачи, изискващи определена последователност от действия.

В заключение, аутизмът е разстройство, което засяга комуникацията, социалното взаимодействие и поведението. Диагностицира се в ранна детска възраст и няма известно лечение за него. Има обаче различни терапии, които могат да помогнат за справяне със симптомите и да подкрепят хората с аутизъм и техните семейства.

Автор: Евгения Мишева, психолог в Карин дом

Жени е част от екипа на Карин дом от 2016 г. Води група за семейно-медиирана интервенция „Дъга“ за деца с нарушения от аутистичния спектър. Провежда и индивидуална и групова терапия, като прилага семейно-ориентиран подход. Работата ѝ е насочена към психологичното консултиране на деца с специални образователни потребности в ранна детска възраст (от 2 до 7 г.).

Използвана литература:
DSM-5 (Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства, 5-то издание) Washington, DC, London, England, стр. 50-59,
„През моите очи“ – д-р Темпъл Грандин