Бащата в семейството

Бащата е стълб, стожер и пазител на семейното огнище, но и пример за подражание в отношенията с майката и околните. От времето на Фройд се говори за специфичната роля на бащата. Момчетата припознават в баща си порасналото си „Аз“, а момичетата изграждат образа на идеалния принц по подобие на най-значиния мъж от детството си. Най-често това е бащата. Но има и много деца, при които тази функция се пада на друг от обкръжението на детето – дядо, вуйчо, чичо или просто мъж, който е бил близо до детето в значим или труден момент, грижил се е и детето му приписва особена важност.

По правило ролята на бащата се свързва с налагането на ограничения и възпитанието на вторични качества като ред, точност и дисциплина. Но истината е, че за да расте едно дете балансирано и социално „здраво“, то следва да вижда и у двамата си родители техните разноцветни страни. В днешното забързано време жените наравно с мъжете ходят на работа и се издигат по стълбицата на успеха в кариерата, спортуват във фитнесите и не на последно място продължават да въртят безупречно домакинството. Това може би кара някои мъже да се чувстват непълноценни и слабо ангажирани след края на работния ден. А всъщност тогава започва истински важната роля на всеки един от нас – без значение мъж или жена, родител или осиновител, приемен родител или настойник…

Нашата най-важна отговорност е преди всичко към децата! На какво ще ги научим, как ще ги обгрижваме и възпитаваме, какво ще им оставим в наследство – като ценности, морал и дори околна среда?!?

Ролята на бащата винаги е била и винаги ще бъде много важна!

От нас зависи да не я обезценяваме и да запазим авторитета на институцията „Баща“. Ролята на бащата е равна и взаимодопълваща с ролята на майката. Дори и най-великият човек (без значение дали мъж или жена) не би се справил толкова успешно с отглеждането на дете, колкото родителската двойка. Родителите се подкрепят и изграждат хармоничната личност на детето. Когато те са единодушни относно въпросите на възпитанието и си разпределят ежедневните задачи, това създава у детето чувство на ред и спокойствие в неговата малка вселена. То се изгражда доверие към възрастните и се учи да търси помощ от тях. Родителите са първите и най-важни примери за подражание и това крие много отоговорности.

Обикновено децата гледат със страхопочитание бащите си и ги приемат като по-силния и влиятелен родител. Но именно бащите са тези, които учат на любов и отдаденост децата си. Начинът, по който бащата показва обичта и уважението си към майката повлиява на отношението на детето към нея и определя начина, по който по-късно то ще обича другите.

Бащите учат децата си на най-различни умения, които майката не би могла да им предаде. Бащата е този, който учи сина си да бъде мъж и да умее всичко, което се очаква от един мъж. Той е този, който пази дъщеря си и я учи да бъде силна и самостоятелна. Независимо от пола на детето, бащите се стремят да научат наследниците си да бъдат строители, изобретатели, търсачи и приключенци. Те стимулират не само умствената, но и физическата дейност.

Колкото по-ангажиран е таткото, колкото повече качествено време и внимание отделя на занимания с децата си, толкова е по-вероятно те да растат със самочувствие, да се научат да се себеотстояват, да вземат самостоятелни решения и да поемат отговорност за последствията. Времето прекарано със семейството е най-добрата инвестиция за бъдещето и един от малкото начини да си припомним собствените си най-сладки мигове на детска радост и щастие.

Автор: Димана Митева, психолог и обучител в Карин дом