За контакт с нас
Адрес

Местност Свети Никола

ПК 104, Варна 9010

България

Телефон

052 302518

Кое е по-важно за децата?

13 март 2012


Фондация Карин Дом покрепя и напълно застава зад Становището на Национална мрежа за децата по повод на проектa на Закон за детето, провокирано от нарастващите мнения, които са в разрез с духа и основните принципи на Конвенцията за правата на детето на ООН

Вижте официалните становища на НМД и на техния сайт:
Кое е по важно за децата?
Становище на НМД върху проекта за Закон за детето

Националната мрежа за децата участва активно в консултативния процес по изготвяне на проекта на Закон за детето. Като сдружение на 96 организации, работещи за създаване и прилагане на качествени политики и услуги за децата и семействата, ние сме предоставили над 560 коментара и конкретни предложения по текстовете на проекта на Закон за детето. Проведохме и множество дискусии и разговори по повод на закона в страната, в които участваха над 200 специалисти, работещи директно с деца и семейства. През цялото време сме били критичен, но и конструктивен партньор на държавните институции. Нашето мнение е, че изграждането на система, създаваща по-добри предпоставки за развитие и за закрила на детето, е по-важно отколкото блокирането на политическа инициатива за подобряване на средата за децата и семействата. В момента се чувстваме задължени да отговорим на вълната от мнения, афиширани широко в публичното пространство, които са в разрез с основните принципи и права на децата според Конвенцията за правата на детето на ООН.

1. Националната мрежа за децата винаги е защитавала тезата, че семейството е най-добрата среда за отглеждане и за развитие на всяко дете. Именно Мрежата създаде и едни от първите модели за подкрепяща семействата услуга, за да могат родителите да повишават своя капацитет. НМД е настоявала и настоява доставчиците на универсални услуги и по-конкретно учителите и лекарите да припознаят своята отговорност за изграждането на родителски капацитет за пълноценна подкрепа на детето. Националната мрежа за децата системно се противопоставя на всякакви опити да се принизи ролята на семейството и да се създава противопоставяне между детето и семейството, чрез въвеждане на драстични санкции за родителите.

Ние признаваме, че в нашата страна изпитваме сериозни трудости от липсата на доверие и споделени ценности по отношение на сътрудничеството между различните субекти, които оказват влияние върху развитието на децата. Разбираме и колко важна е политиката за развитие на капацитета на всички институции, организации и хора, които ще прилагат на практика различните секторни политики. И в същото време трябва да признаем, че закрилата и подкрепата на децата е нещо, което трябва да осигурим всички от висотата на своята човешка и професинална отговорност.

Затова ние категорично не подкрепяме разбирането, че родителските права са по-важни от тези на детето и смятаме тяхното противопоставяне за абсурдно.Конвенция на ООН за правата на детето е създадена, за да бъде призната по-голямата степен на уязвимост на децата и тяхната зависимост от възрастните. Затова детските права са специфични права и те трябва да бъдат уредени в специален закон, така както го повелява Конвенцията за правата на детето. Това не противоречи на други нормативни актове, които визират правата на човека. Имено затова противопоставянето на едни права на други е неуместно и неконструктивно. Ние се противопоставяме на тенденциите да се тълкува международното и национално законодателство за деца и семейства, така както е угодно на съответната заинтересована страна и на преиначаването на очевидни факти и на международните политически документи.

От нашата практика е видно, че семейства от различни прослойки на обществото злоупотребяват с децата си или занемаряват грижата си към тях. И в тези случаи държавата трябва да се намеси съгласно всички нормативни актове от националното и международно законодателство. Неуместни са коментарите за злоупотреба от страна на държавата с правата на родителите. Във всяка една съвременна държава има инструменти, с които професионалистите могат да се намесят, когато в семейството има насилие, пренебрегване и злоупотреба с дете. Коментарите за евентуална неправомерна намеса на държавните институции не са основани на практиката и твърдения от този вид са значително по-маловажни в сравнение с това да се създадат условия за предотвратяване на всякакво насилие и тормоз над децата от страна на родителите. В този контекст са и процедурите за анонимни сигнали при съмнение за насилие, които създават условия за сигурност на подаващия сигнала, който, както показва практиката, често е близък до извършителите и жертвата, защото над 85% от случаите на насилие над деца се извършват именно в рамките на семействата.

Сегашният проект на Закон за детето се опитва да възстанови едно равновесие между ангажимента на държавата (в лицето на различните институции, отговарящи за всички секторни политики по отношение на децата) и родителите и да приложи подход на подкрепа на семействата преди в тях да настъпи криза, която би имала негативен ефект върху детското развитие и преди да бъдат създадени предпоставки за нарушаване на правата на децата.

Смятаме и че коментарите по отношение на „неподходящите” за детето права и свободи, въведени в законопроекта ни връщат десетилетия назад. Свободата на мисълта, съвестта и религията и свободата на събранията и сдружаването са основни човешки права, гарантирани от всички международни актове по правата на човека, включително и изрично и от КООНПД . В този смисъл наличието на такива права в законопроекта е естествено и необходимо, още повече, че са предвидени условия за осъществяването на тези права в съответствие с възрастта на детето и в режим на формиране на отношението, съгласие и подкрепа от страна на родителите . В този смисъл законпроектът прави значителна крачка напред по отношение до приближаването ни до европейски модели и ценности.

2. Ние приветстваме усилията за създаване на проект на Закон за детето, който да обхваща почти всички аспекти, свързани с прилагане правата на детето. Като организации и експерти, работещи с деца и семейства, ние познаваме нуждата от събиране на голяма част от законодателството, отнасящо се до различните права на децата, на едно място и имено за това подкрепяме този проект на нормативен акт. Държавата трябва обаче да продължи да създава политики и услуги за подкрепа на семействата, за изграждане на техния капацитет да поемат предизвикателствата пред осигуряването на среда за развитие на техните деца. Имено за това ние полагаме усилия за утвърждаване на „позитивното родителство ”, което учи родителите на поведение, насърчаващо развитието на децата.

3. Ние настояваме да има система за професионално израстване на различните групи професионалисти, които работят с децата и семействата, защото само по този начин можем да осигурим качественото изпълнение на политиката към детето и семейството.

Призоваваме всички отговорни граждански организации, политически партии, държавни институции, медии и професионалисти да предоставят своите мнения, коментари и бележки по проекта на закона, но без да създават среда, която ни връща десетилетия назад, когато правата на децата не бяха уредени. Вярваме, че водещи принципи в политическия консултативен процес следва да бъдат конструктивността и стремежа към усъвършенстване в спорните моменти, вместо пълното отричане и безкомпромисно зачеркване на усилия, целящи подобряване на средата за българските деца. Затова ще продължим да работим, за да могат конкретни текстове да бъдат доразвивани и подобрявани. Призоваваме за мъдрост и съобразителност, която да постави децата на България, като основна ценност на обществото ни.

Използвани източници:

Чл. 14 и чл. 15 от КООНПД.
Чл.20 (1) и (2).
Статутът на „позитивното родителство” е въведен от Съвета на Европа с Препоръка Rec(2006)19 от Съвета на министрите от държавите членки в подкрепа на политиката за подкрепа на позитивното родителство от 13 декември 2006