» “Пощенска кутия за разкази” – Пъстротата и очарованието на един синдром
За контакт с нас
Адрес

Местност Свети Никола

ПК 104, Варна 9010

България

Телефон

052 302518

“Пощенска кутия за разкази” – Пъстротата и очарованието на един синдром

2 април 2019

Пъстротата и очарованието на един синдром

Избрах да разкажа една кратка история за едно дете, дете като всички останали със своите чувства и настроения. Срещата с това дете сякаш завъртя главата ми и погледът ми се насочи в друга посока. В тази друга посока диагнозата Синдром на Даун беше просто диагноза, нямаше ги предразсъдъците и негативното мислене, а имаше просто едно слънчево момиче.

Казвам се Ивета – възпитател в Дневен център за деца и младежи с увреждания „Дъга”, град Велико Търново. Започнах работа тук преди почти 7 месеца, именно тогава беше и първата ми среща със „Синдрома”. Представяйки се, подадох ръка на усмихнато 9 годишно момиче, което направи същия жест, наведе глава надолу срамежливо и едвам изрече името си.

По това време вървяха репетиции за предстоящ концерт на пиано на децата и младежите от Центъра на тема „Свиренето на пиано, като метод за рехабилитация”. Част от участващите беше точно това дете. В деня на концерта, тя излезе пред публика редом с други деца и персонал от услугата. След приключване на концерта, момичето подаряваше усмивки на всички в залата, подаряваше прегръдки на близките за нея хора и точно там в момент на радост – тя беше едно пълноценно дете, носещо своето очарование.

Тя като всички деца си имаше своите специфики, но въпреки трудностите, които срещах, работейки с нея успявах лесно да превъзмогна че е „по-различна” от останалите деца. Защото нейното различие бе очарованието на един синдром.

Достатъчна ми беше една нейна усмивка или едно „Здравей” от нея, за да вкара допълнителни нюанси на пъстрота в деня ми.

По време на ежедневната ми работа с детето се сблъсквам със затруднения ú говор и трудността да се съсредоточава, но това е просто чара на едно жизнерадостно момиче. Независимо наличието на генетична аномалия, тя взема участие във всяко едно тържество, организирано от Центъра с рецитирането на стихотворения. Заедно с музикалния ръководител изпълни народна песен на концерт в залата на Общината.

Така едно момиче със Синдром на Даун, със своята искреност, лъчезарност и усмивки, независимо в каква ситуация е, дали играе, пише, рисува, оцветява, събира есенни листа или просто разказва случка от нейния шарен ден, внася пъстрота, където и да е, както всяко едно друго дете. И точно както всяко едно дете и това момиче има своите мечти, и тя е обичана и тя дарява обич на близките си, въпреки диагнозата и отношението, което се създава пред обществото за слънчевите деца на България.

Автор: Ивета Йорданова – възпитател в Дневен център за деца и младежи с увреждания „Дъга”, град Велико Търново

Ако и вие искате да ни споделите какво ви е впечатлило в дете със специални нужди, в неговото поведение, таланти, отношението  към света и искате да ни представите истинското, човешкото лице извън диагнозата, ще очакваме вашите истории на имейл: marketing@karindom.org. Най-хубавите от тях ще публикуваме на нашия сайт и фейсбук страница и ще изпратим специален подарък на автора.

Снимка: http://www.nilkosp.com.br

 

Международен архитектурен конкурс за нова сграда на Карин дом


Learn more

Подкрепи терапията на децата в Карин дом


Donate Now