За контакт с нас
Адрес

Местност Свети Никола

ПК 104, Варна 9010

България

Телефон

052 302518

Недоносен не е диагноза – разказът на една майка

17 ноември 2015

Днес 17 ноември за четвърта поредна година България отбелязва Световния ден на недоносеността. Днес насочваме вниманието си към тези най-мънички и борбени деца и техните родители, които се сблъскват с предизвикателствата на преждевременното раждане.

Представяме ви разказа и страховете на една майка на недоносено бебе, получила подкрепа от специалистите в Карин дом по програмата „Ранна интервенция“.

Името ми е Дани и съм майка на Теди. Синът ми се роди 10 седмици по-рано, поради тежка прееклапсия. Наложи се животоспасяващо секцио, за да спасят и двама ни. Теди се роди 1230 гр. и 39 см. Започна борбата. Дните в очакване да го изпишат бяха най-трудните в моя живот. Посещенията бяха ограничени и единственото, което можех да правя, е да нося кърма и да чакам. Най-жестоката раздяла е раздялата на майката с нейното бебе.

По някое време го преместиха в отделение за недоносени деца във Виница и приеха и мен отново, за да го кърмя. Изписаха ни след като момчето ми достигна заветните 2500 гр. В епикризата имаше списък на лекарите, които ще го следят през следващата една година и казаха, че като достигне 3500 гр. трябва да се започне гимнастика по метода на Войта. Метод, който имал превантивна мярка за двигателното развитие на недоносените. Всички недоносени минавали по реда си. Аз като един съвестен и изпълнителен родител преминах всички прегледи на момчето ми, които за мое щастие се оказаха с добри резултати. При гимнастиката обаче нещата не излязоха съвсем такива, каквито си ги представях. Рехабилитаторката ме смъмри от самото начало да изляза навън, за да работи тя сама с детето и това много, ама много ме разстрои. Спомням си, че отново се разплаках и обясних,че съм била разделена много дни от детето си, а тя ме уверяваше, че това е за добро на детето и ако не ходим и не го водя е възможно да има двигателни проблеми и дори цитира диагнози. Аз пред вратата, а той пищи вътре. Изтезание и за двама ни.

Взех си детето почти бягайки и не се обърнах назад. Започнах да си задавам въпроси: Но как е възможно всички недоносени да са под един знаменател да им се прави една и съща процедура и да не се има впредвид индивидуалните потребности на детето и дали изобщо то има такива? Има ли алтернативни методи и т.н?

Теди По професия и образование съм икономист и медицината ми е чужда, но въпреки това достигнах до крайности като да си закупя учебник „Принципът на Войта”. Знаех за програмата Ранна интервенция на Карин дом от АГ гр.Варна, но някакси информацията ми се поднесе между другото. Спомних си за брошурата, която ми бяха дали и позвъних, за да потърся мнение на друг рехабилитатор. Така се свързах с Влади /Владислава Дончева – рехабилитатор в Карин дом/ от ранна интервенция, която идваше на посещения всеки месец у дома и наблюдаваше как расте Теди. Благодарение на нейните съвети и оптимизъм предотвратих една година мъки на детето си. Теди проходи съвсем нормално за възрастта си и дори на годинката вече беше достигнал в двигателно развитие наборите си. На всяка визита попълвах тест с въпроси, по които следяхме дали всичко с Теди е в норма. Споделях опасенията и страховете си, които за моя радост се оказаха безпочвени. След като момчето ми проходи, при нас започна да идва на визити Светлето логопеда /Светла Англелова – логопед в Карин дом/.

Недоносен не е диагноза! Това е просто етап от живота на някои деца, който с наблюдението от добри специалисти се преодолява.