Рано или късно, детето ще ви отговори с „Не, не искам“. Това е класическата схема, която започва, когато детето е малко и приключва в края на юношеството. Конфликтите, породени от какво е позволено и какво не е, продължават в ситуации, в които и родители, и деца не отстъпват от позицията си. Дълбоко в себе си, всяка от страните се чувства наранена и застрашена. Родителите мислят, че авторитетът им е нарушен. Децата от своя страна се чувстват сякаш са непрекъснато подценявани, опитват се да докажат и затвърдят своята независимост и желанието да бъдат на същото ниво, като родителите си.
Не наказвайте, обяснявайте!
Заплахите и наказанията не са добро средство да научите детето да се държи възпитано. Когато едно дете е ядосано или иска да докаже независимостта си, то често се държи лошо и се подиграва на наказанието. Децата също така може да продължат да правят пакости, без значение възпитанието или наказанието. Наказанията имат моментен ефект, който не продължава в дългосрочен план.
Научете детето си да се държи възпитано и наблегнете, че това е нещо хубаво, позитивно, което е много по-добро, отколкото да се ядосва. Това не винаги е лесно. Така че, опитайте да не задавате на детето въпроси, които нямат отговор, като например: „Колко пъти съм ти казвал/а да не правиш така?“, защото може да се случи да ви отговори с „Не знам, колко пъти?“.
Откъс от книгата на Tim Seldin “How To Raise an Amazing Child the Montessori Way“
–
Снимка: dama.bg