Как PECS помага на родителите на деца със специални потребности
Сещам се за един мой любим цитат: „Общуването е умение, което може да научите. То е като карането на колело или писането. Ако искате да работите с него, може бързо да подобрите качеството на всяка част от живота си.“
(Брайън Трейси)
Ще Ви запозная с един конкретен случай в логопедичната ми практика, с едно от многото деца, на които методът PECS e подпомогнал комуникацията и е подобрил качеството на живот на цялото семейство…
Виктор е дете на 7-годишна възраст. Когато въведохме PECS, Вики беше на 4 години, а тази година, на есен му предстои да учи в общообразователно училище. Започнахме работа съвместно с психолог. Началото беше много трудно. Детето имаше интерес само и единствено към коли – подрежда ги в редичка на земята, една до друга. При всеки опит да му привлечем вниманието по някакъв начин, се тръшваше на земята, викаше, проявяваше агресия към себе си, към майка си и към нас терапевтите. Нямаше реч. Контактът, който можехме да осъществим с него (ако можеше да се нарече такъв) беше единствено чрез колите – вземам кола, Вики идва и я грабва или дърпа от ръцете ми. Реагираше изключително бурно при опит да го накарам да си я поиска – било то с жест или дума.
С колегата ми взехме решение да въведем PECS и за наша радост, както и на майката на Вики (която присъстваше на сесиите), методът определено се хареса на детето и първите положителни резултати наблюдавахме още в началото. Вики започна сам да взема символа и да ми го подава, за да получи така желаната играчка – кола. За нас беше впечатляващо и това, че благодарение на PECS, детето прояви интерес и към други дейности. Той откри, че има и други играчки, материали в стаята, които също са интересни и с които може да играе. Вики започна да използва PECS и у дома.
Постепенно преминахме през трите фази на PECS и стигнахме до четвърта фаза, където Вики сам построяваше изречение „Аз искам… (кола, топче, кубче…). Тогава чухме и първата дума, която каза Вики – кола. След няколко проби, детето се опита да изговори и цяло изречение. Майката на Вики, на всяка следваща среща, идваше развълнувана и споделяше успехите от използването на метода и изговарянето на все повече нови думи. Не след дълго, достигнахме до момента, в които Вики с помощта на PECS, започна да използва изречения от четири, постепенно и от пет думи – „Аз искам пет червени калинки“. Впоследствие, в хода на работа, Вики изговаряше все по-разнообразни изречения – „Аз чувам…“, „Аз виждам…“, „Това е…“
С всеки изминал ден, със съвместните усилия на нас терапевтите и майката на Вики, детето започна да комуникира все по-успешно, като изговаряше изреченията спонтанно и в един момент наблюдавах как вече изразява вербално желанията си, изпреварвайки подреждането на символните картинки на лентата-изречение. Когато затвърди своите умения и се почувства сигурен, Вики вече не изпитваше потребност да използва PECS и днес разговаря свободно, без помощта на метода, като един отличен партньор в комуникацията с възрастни и с деца.
В момента голяма част от родителите на деца с комуникативни затруднения и от аутистичния спектър, които посещават Карин дом, използват PECS и у дома. Това улеснява детето и то по-лесно придобива нови умения за комуникация, улеснява и родителите, които намират начин да общуват със своето дете.
Автор на статията е Петя Вичева, която е част от терапевтичния екип на Карин дом от 2012г. Петя провежда индивидуални сесии и консултации на деца с комуникативни нарушения. Интересите й са свързани със семейно-ориентирания подход, интерактивното взаимодействие, сензорно-базираните дейности и комуникацията, хранене и пиене. В работата си обича да интегрира ефективни терапевтични методи, които водят до стимулиране на комуникацията. Нейно предизвикателство са езиковите нарушения на децата от аутистичния спектър, както и на децата с емоционално-поведенческите особености. Петя Вичева е сертифициран PECS и АBA терапевт. Прави диагностика на фонологичното осъзнаване и бързото серийно назоваване, с цел превенция на риск от дислексия, като прилага Картинен тест за фонологично осъзнаване при деца от 4-7 г.
Снимка: Карин дом
