Има ли място за притеснение в развитието на моето дете? Къде да получа отговор?

Николета Йончева – логопед и обучител към Фондация Карин дом
Стефка Цветанова – психолог и обучител към Фондация Карин дом

Видеото може да гледате ТУК

Все по-често ставаме свидетели в социалните мрежи на въпроси от притеснени родители, свързани с развитието на тяхното дете. Всеки търси отговор на своите въпроси, в опита на другите. Ние подкрепяме семействата и вярваме във важността на споделения опит. Не случайно имаме групи за „Семейно-медиирана интервенция“, „Групи за взаимопомощ и подкрепа“, „Родител за контакт“ и др. Но да не забравяме, че децата са различни и често зад една и съща проява,  се крият различни причини, и аналогично различни решения. Иначе казано – решенията на вашите въпроси са различни.

Кога е нужно да се обърнете към специалист? Ето някой маркери:

В различните държави и култури, тази рамка има своите нюанси, но големите разминавания от тези така наречени норми, и типично развитие, са индикатори и/или сигнали, че трябва да потърсим помощ и подкрепа за детето си.

В развитието си детето има естествена реакция, към промени във вътрешната и външната среда, която се осъществява с участието на Централната нервна систама в отговор за дразнение. Тези естествени реакции, са така наречените условни и безусловни рефлекси. Безусловните рефлекси като: сукателен, хватателен или рефлекса на Моро, се появяват, изчезват или трансформират естествено, докато условните се прояват, учат и развиват в следствие на взаимодействието със средата и/или отпадат при липса на стимулация. Напр. Бебето плаче, за вниманието на майка си. Ако тя не отреагира с времето, бебето се отказва.

Ето още редица маркери, при наличието на които, е добре да направим консултация със специалист:

• Струва ни се, че детето не чува;
• Детето не гука и не посочва до първата си годинка;
• Няма нито една дума до 16 месеца;
• Не използва жестове или използва твърде дълго такива;
• Изглежда, че не разбира какво казват околните;
• Забелязват се повтарящи или странни езикови модели;
• Липса на способност да се включва в разговор;
• Липсва интонация или се наблюдава равен говорен темп;
• Казвало е няколко думи, но са изчезнали;
• Не се обръща на името си;
• Нетраен, липсващ или избягващ контакт с очите;
• Фиксира се в предмети или обекти;
• Прекомерна нужда от тишина и ред;
• Силна чувствителност към шумове и/или светлина;
• Наблюдават се повтарящи се действия;
• Детето не следва прости указания;
• Често плаче;
• Често избухва или има гневни изблици;
• Неадекватна емоционална реакция;
• Затруднения в играта и взаимодействието с други деца;
• Детето е свръх активно или път много пасивно;
• Понижена, повишена или несъответстваща чувствителност към болка;
• Специфики при храненето – избирателност на храните, свръхчувствителност при хранене, чести позиви за повръщане и др.

Може би не сме успели да изброим всички маркери, но при наличието на някои от тези е добре да се обърнем към специалисти – педиатри, психиатри, невролози, гастроентеролози, които от своя страна да Ви насочат към евентуална диагноза и медикаментозна  терапия или терапия при логопед, психолог, специален педагог, слухово-речеви рехабилитатор, ерго, кинези или физиотерапевт, за да  работят  пряко или да Ви консултират и дадат конкретни насоки за работа с вашето дете.

Ако искате по-подробно да научите какво се очаква да може да прави вашето дете между три месеца и четвъртата си година, и да се ориентирате дали има причина да се безпокоите разгледате нашата книжка: Как се развива вашето дете? От 0 до 4 години. В книжката можете да откриете  ценни съвети и идеи за дейности, с които да подкрепите развитието на малкото дете.

Снимка: Татяна Сирикова