Contacts
Address

Sveti Nikola

P.O.Box 104, Varna 9010

Bulgaria

Telephone:

+359 52 302518

17 милиона човека в целия свят имат церебрална парализа

Церебрална парализа е най-честото физическо увреждане в ранна детска възраст - 2 от всеки 1000 новородени бебетa в Европа. Въпреки това състоянието остава не добре разбрано от широката общественост.

Като повишим информираността за Церебралната парализа в нашето общество помагаме на всички да погледнат отвъд увреждането.

Знаеш ли какво е церебрална парализа?

Какво е церебрална парализа?

С много картинки и с разбираеми думи, инфографиката ще ви разкаже повече за състоянието

Отвори картинка Отвори PDF

Защо да научим повече?

Хората с ЦП се сблъскват с нашите реакции и отношение - да си представим, че сме на тяхно място

Отвори

Аз имам церебрална парализа

"Аз имам церебрална парализа. Треперя постоянно.", съобщава Мейсун Зайид в началото на този вълнуващ и весел разговор.

Гледай

Вдъхнови се!

Четири специални детски истории - харесват ни толкова много, че искаме да ги споделим и с вас.

Моите незабравими моменти с Карин

Лондон, 1935

Отвори

А вие танцувате ли валс?


Варна, 1996

Отвори

Как да бъдеш по-уверен в първи клас

Варна, 2015

Отвори

Христо, Батман и други супергерои

София, 2015

Отвори

Имаш своя история?


Тази година се присъединяваме към инициативата World Cerebral Palsy Day. Стотици хора с церебрална парализа, семействата им и организации от над 50 страни се отбелязват на картата и споделят своите истории.

Отбележи се на картата! Вдъхнови се от другите!

Тази страница и свързаната кампания, са част от проект "Развитие на капацитета на Карин дом за организационна и финансова устойчивост“, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. // Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация Карин дом и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Моите незабравими моменти с Карин

Фелиция ни разказва за живота на своята по-малка сестра Карин и семейството им.


Карин беше три години по-голяма от мен и ние израснахме заедно, споделяйки всичко. Деляхме една стая, една баня, едни и същи играчки, точно както две сестри на сходна възраст. Карин бе едно щастливо, винаги усмихнато дете – тя беше моят модел за подражание.

Тичайки в яслата с неуморното темпо на здраво дете, аз започнах да осъзнавам, че нашият ритъм се различава. На пръв поглед, за случайния непознат, ние не се различавахме много.

Но все пак бяхме различни: аз бях нормално дете, а тя, по една случайност по рождение, страдаше от церебрална парализа за цял живот.

В продължение на шест години в Америка Карин беше подложена на безброй клинични тестове, първо с огромен оптимизъм от страна на околните, който в крайна сметка се превърна в разочарование и приемане. След като се завърнахме в Англия в началото на 1945 г., ежедневните занимания с упражнения и терапия, включително говорни упражнения продължиха.

Карин се превърна в действително забележителна личност. Тя беше весела, забавна, мъдра.

Тя слушаше и можеше да дава съвет и да утешава хората около себе си с топло разбиране. Нейната любов към живота беше заразителна, способността й да обича беше уникална. Тя беше жадна за знания, четеше много и имаше феноменална памет. Сестра ми обичаше особено много изкуството, музиката и балета; обичаше да рисува с пръсти и беше много добра в това. Тя се научи да печата на машина с големи усилия и с бавно темпо.

Баща ни, който беше деен и зает светски човек, се научи на търпение от Карин. Тя го научи да сяда до нея и да чака думите, които идваха бавно.


А вие танцувате ли валс?

През 1996 година усмихнатото бебе Ели започва своята терапия - Ели е родена с ЦП и още не може да стъпва на крачетата си. Няколко години и много упоритост по-късно, тя вече ходи самостоятелно.


От шестгодишна започнах да изучавам чужди езици. Първият беше полски. Продължих напред с английски, след това в Първа езикова гимназия във Варна с профил немски език. Започнах да рисувам, когато бях на шест. Обичам да пея, танцувам и пиша.

Моят първи публикуван роман "Императрица Елена"

Идеята за романтичната приказка, която описах, се роди още в шести клас. Съвсем спонтанно. Признавам, че имах вдъхновение: една историческа книга, чието съдържание е доста биографично, но има известни нотки на романтика. Вдъхновението ми се оказа много простичко. Да напишеш приказка не е никак трудно, стига да имаш богато въображение! Винаги съм обичала да мечтая. Първо писах разкази, и накрая, когато започнах да мечтая много, вече в зряла възраст, ми се прииска да дам воля на въображението си. Романът ми е огледало на моята същност мечтател-романтик.

За танците и конната езда

Желанието за танци се появи у мен преди няколко години, като започнах да работя върху романа. Много ми се искаше да изуча това, което описвам в книгата- уменията на една млада дама от онези времена- отлична стойка върху седлото и грация при танците. Сега, няколко години по-късно ездата, танците и романа са реалност!

Моите мечти се сбъднаха благодарение на факта, че от шестнадесет години посещавам център „Карин дом“. Едно от най-важните неща в живота научих точно там: „Вярвай в себе си и във възможностите си, Ели, за да постигнеш целите си!“- казваха ми възпитателите. С много труд, упоритост и силна подкрепа от страна на „Карин дом“ и родителите ми, се стремя да постигам целите си!"


Как да бъдеш по-уверен в първи клас

От април 2015 съм социален асистент на Миши – той е на 7 години, с церебрална парализа и имаше доста проблеми.

Вървеше бавно със силно клатушкане, затова предпочиташе да си седи на стола и всичко да му се носи. Ако му се налагаше да отиде до тоалетната, ме викаше да го водя. В детската градина беше разсеян, а когато имаха да изработват нещо по ръчен труд - предварително казваше, че няма да се справи добре.

Още с пристигането си сутрин Миши започваше да споделя за страховете си.

Аз се опитвах да му спестявам всички резки движения, за да се избегне честото падане; говорех му насърчително, за да е по-уверен; участвахме в игрите. Но много ни липсваше подкрепа от специалист.

През месец юни в детската градина дойде Андреас - кинезитерапевт от Карин дом.

Той наблюдава поведението и движенията на Миши, прецени възможностите му и му показа упражнения. Направихме ги няколко пъти заедно и Андреас ни обясни как Миши може да се включва в утринната гимнастика и във всички дейности на групата.

Андреас също говореше окуражително на детето и искрено му се радваше. А ние с Миши всеки ден се занимавахме - да се качва сам по стълбите и да прави упражненията.

Само две седмици – толкова отне, за да видя напредък!

Сега Миши върви по-изправен и много по-смело! Научи се какво да прави когато се страхува, че ще падне и започна да поема инициатива - вече си отсервира сам.

По-лесно завързва контакти с децата, защото се движи по-самостоятелно. Приятно се изненадах, когато започна да участва по-пълноценно в заниманията на детската група - да отговаря вярно на въпросите на учителката.

Най-ценно е, че той подобри самочувствието си, стана по-уверен и по-независим от помощ.

Това ще му е много необходимо и полезно в училище, защото му предстои да бъде в първи клас.
Има още много положителни промени, но казаното доказва резултатите и ползите от включването на кинезитерапевт. А пари, които са инвестирани в здравето на едно дете, са добре похарчени пари.

С благодарност: С.А.


Христо, Батман и други супергерои

Трябва ли да можеш да ходиш, за да участваш в маратон?

Батман, Спайдърмен, Супермен, Леонардо и Христо, който има церебрална парализа, участваха заедно в 32то издание Софийския маратон на 4 октомври в София.

Христо е на 18, харесва леката атлетика и тренира крикет, а да участва в маратон е била една от мечтите му.



За по-лесно четене - виж PDF варианта на инфографиката!


Защо да научим повече и защо информираността е толкова важна

 

Церебралната парализа е слжоно състояние, което остава за цял живот.

Засяга предимно двигателните умения, но хората с ЦП често имат едно или повече съпътстващи състояния: увреждане на зрението и слуха, проблеми с речта и ученето, епилепсия и др.

Хората с ЦП се сблъскват с нашите реакции и отношение - да си представим, че сме на тяхно място

В едната крайност срещат дълбокo, но погрешно разбрано, съчувствие или дори съжаление. Въпреки че го правят с добри намерения, хората понякога се отнсят дори с възрастни с ЦП като с деца - задушават ги с прекалено много любов и симпатии, говорят им опростено, като на малки деца. Или несъзнателно се опитват да защият човека с ЦП от всичко, а това му пречи да премине и изживее важни моменти и ситуации в живота.

В другата крайност на церебралната парализа се гледа през призмата на дълбоки суеверия - потвърждение на слухове за майката или проклятие над семейството. Някой дори вярват, че церебралната парализа е заразна (не е!) и че детето с ЦП засрамва семейството. Наистина звучи крайно, но е вярно!

А по средата са хилядите добри хора, на които все още им е малко трудно да направят контакт с очи и не са много сигурни дали и как да говорят с някой с церебрална парализа. Не защото си мислят нещо лошо, а защото им се струва, че сигурно е по-добре, дори е по-учтиво, да не показват отношение.

Без обвинения

Разбира се, нищо хубаво не можем да постигнем, ако обвиняваме себе си или едни други, че не знаем достатъчно за Церебралната парализа. По-добре е да обединим усилия и да разпространим знанията си, с тях и толерантността. Донякъде е задължение, но пък е и удоволствие, да помогнем за равенството в обществото ни - в България и в целия свят.


Аз имам церебрална парализа

"Аз съм като Шакира срещу Мохамед Али." С грациозност и остроумие, арабско-американската комедиантка ни придружава на обиколка през приключенията й като актриса, комик, филантроп и защитник на правата на хората с увреждания.