За контакт с нас
Адрес

Местност Свети Никола

ПК 104, Варна 9010

България

Телефон

052 302518

Какво ме мотивира, вдъхновява и дава смисъл на моята работа като социален работник? Запознайте се с Бистра

17 март 2020

На 17-ти март – Световен ден на социалната работа, искаме да честитим и благодарим на социалните работници и на всички хора, отдадени на професии, подкрепящи другите! Специално искаме да честитим и на нашите колеги социални работници!

Скъпи момичета (защото са само момичета), бъдете все така човеколюбиви, подкрепящи и солидарни! Знаем, че ежедневно отдавате сърцата и енергията си на другите, много често пренебрегвайки себе си и ви пожелаваме да бъдете все така силни, борбени и вярващи в доброто. Благодарим ви!

А вие познавате ли предизвикателствата на професията на социалния работник?

Вижте какво разказа за своята професия колегата ни Бистра Бончева

Задавали ли сте си въпросите: „Какво означава социална работа?, Какво всъщност е ежедневието на социалния работник?, Какво мотивира хората, които наричаме социални работници, да бъдат винаги до най-уязвимите и нуждаещите се от подкрепа?“

В поредица от няколко статии нашите прекрасни колеги социални работници в Карин дом: Бистра, Веси, Меги, Илияна и Таня ще ви разкажат за своята ежедневна работа и мотивация.

Бистра: Избрах да работя като социален работник може би защото… Преди повече от 40г помолих моите родители да ми „купят“ (родят) сестричка, за да има с кого да си играя. И те ми купиха-малка, русокоса, но различна. Роди се с луксация на ставите на двата крака (при раждането от силното дърпане на новороденото главата на бедрената кост излиза навън от ставната повърхност ). И вместо да й се радваме в къщи трябваше месеци наред да стои в болница, да й правят операции, рехабилитации. Майка ми беше с нея, баща ми работеше, а за мен се грижеше баба ми. За цялото ни семейство е било труден период. Аз не разбирах сериозността на ситуацията, а само виждах как майка ми постоянно плаче, баща ми кара двойни смени в завода, баба ми все повтаряше, че сестричката ми е много болна, а аз не можех да си играя с така желаната сестричка. През този труден период майка ми все повтаряше: „Бисе има много добри хора, които сега ни помагат и ние не трябва да забравяме тяхното добро и един ден трябва да върнем добрината!“ След около 9 месеца нещата се оправиха-сестра ми се възстанови напълно и вече е на 40 години-една прекрасна, интелигентна жена, която отдавна е забравила трудния старт в живота си. Семейството ми с времето се възстанови и всички заживяхме добре.

Освен беглия спомен за отминалото време у мен остана посланието на майка ми и убедеността, че ако видя човек в трудна ситуация трябва да му помогна-със знание, с дума, с приятелско рамо. В своя професионален път дълго търсих мястото, където ще мога напълно да разгърна своите възможности и с моята работа да мога да помагам на други хора. Така открих своето място – фондация Карин дом. Тук срещнах прекрасни хора – сърцати, умни и благородни, такива които вярват, че ако някога в труден момент си получил добро в живота си е важно да го върнеш, може да не е на същия човек, а на друг и така добрината ще се предава и ще прави повече хора щастливи.

В какво се състои моята работа? Какво е моето разбиране под социална работа? Какви са предизвикателствата, които срещам ежедневно?

В своята работа срещам различни семейства, които преживяват трудности и търсят подкрепа за това как да се справят с това да отглеждат своето специално дете. Някои от тях са отчаяни, други са мобилизирали всички сили, за да преодолеят поредното житейско предизвикателство. В такъв момент аз и моите колеги срещаме тези родители, чиито деца са със специални нужди. Опитваме се да им бъдем довереници, да ги подкрепяме за важните и трудни решения, да им показваме, че пътя, по който вървят е труден, но винаги има надежда да се подобри състоянието на тяхното дете. Просто трябва да вярват, да обичат и да не се отказват да се борят за своето дете.

Какво ме мотивира, вдъхновява и дава смисъл на моята работа? Всеки успех, всяка малка победа на семействата, с които работя ми носят удовлетворение. Щастлива съм, когато виждам как многодетна майка всеки ден трупа увереност и сили да отглежда своите три момчета и да остане с несломим дух, когато съпругът й я напусна, остана без доходи, без родители, които са в чужбина и потвърждение на притесненията си, че едно от децата й е с Аутизъм. Днес аз се гордея с нея, когато виждам в очите й самочувствие и надежда за бъдещето.

Една история от моя опит. Преди години професията ме срещна с едно семейство-мама,татко и детенце на 1 ½, осиновено преди около 5-6 месеца. Родителите дълги години чакаха да чуят “мама”, “тати”, но дори и сега, когато имаха детенце, то не изричаше мечтаните думи. И двамата родители бяха неопитни, имаха много въпроси, на които търсеха отговор и голяма част от тях насочваха към мен с желанието ако мога да им помогна да имат мечтаното детенце. А аз бях също млад социален работник и въпреки отличните оценки в университета на моменти нямах никаква идея какво да им кажа, но така да го кажа, че те да ме чуят и разберат. В своята обърканост много често сякаш не чуваха моите думи, а тези които тормозеха душата им. Заедно с моите колеги терапевти и ръка за ръка с родителите започнахме своя общ път към “мечтаното детенце”. На моменти се чудех да плача ли с заедно с тях, да се откажа ли да гоня чужди мечти, има ли смисъл моята подкрепа за тях? Но продължавах да бъда до тях, да им показвам, че не са сами и те могат и са най-добрите родители за тяхното детенце.

След повече от 5 години споделяне, окуражаване, подкрепа, взаимно учене, общи срещи и детски игри -УСПЯХМЕ! Нашият малък малчуган не само каза мама и тати, но и още много думички. Научи се да се облича ,съблича сам, да се храни, да рисува, да играе с приятелчета в детската градина и много други неща. И докато той лудуваше по детски, неговите родители просто не спираха да се усмихват, а мама и да плаче-усмивка-сълза, усмивка-сълза. Беше разтърсващо приятно да гледаш тази жива картина – щастливо семейство. Защото няма “идеално дете” или “идеално семейство”, но е прекрасно, когато си бил част от живота на едно щастливо семейство. И както е в живота, а не само в приказките те си пожелаха и малка дъщеричка, за да удвоят щастието си…

Бистра Бончева работи в Карин дом от 1.09.2010г. Започва на позиция пом. възпитател в терапевтична група в Монтесори среда, след 1 година преминава на позиция сътрудник соц. дейности. От 2013г. е социален работник и мениджър „Социални и административни дейности“, а от 2019г. е на позиция административен директор в Карин дом.

Снимка от Plush Design Studio

Строим новия терапевтичен и образователен комплекс във Варна


Подкрепете ни